Новият професионализъм

Когато най-малкият ми син беше в предучилищна възраст, той като че ли усещаше кога водя важни делови разговори и точно в тези моменти полагаше огромни усилия да привлече вниманието ми. С каквото и да се занимаваше и както и да се бях подготвила за това, винаги намираше начин да ме разсее и да прекъсне разговора ми. Веднъж той ме принуди да прекратя интервю с сенатор с викове и плач. По време на важен разговор с издател пък реши доста шумно да обяви, че трябва да отиде до тоалетната.

Трудно е човек да поддържа високо ниво на професионализъм, когато работи от вкъщи, особено ако има деца или домашни любимци. В тези случаи хората показваха разбиране, особено гореспоменатият сенатор, но кризата с COVID-19 постави всички ни в една и съща ситуация – търсейки баланс между работата и семейството, без това да се отрази на репутацията ни на добри професионалисти. В резултат на това нормите се променят.

„Какво означава да бъдеш професионалист, когато личния ни живот е в постоянен смут“, пита Джейсън Уингард, професор от Колумбийския университет в Ню Йорк и автор на „Learning to Succeed: Rethinking Corporate Education in a World of Unrelenting Change“.

„Много от нас работят от кухни или мазета. Грижим се за децата си, а в някои случаи и за нашите родители. Ние всички едновременно сме поставени в тази сюрреалистична ситуация“, добавя той.

Иначе казано, колкото по-дълго оставам затворени вкъщи, толкова по-небрежни и дори лични стават професионалните ни взаимодействия.

Новият професионализъм

Макар че през последните 5 до 10 години корпоративната култура еволюира и стана доста по-разхлабена, пандемията от COVID-19 ускори значително процеса при индустриите, които продължават да се придържа към по-консервативните норми на йерархия и управление, казва Майк Робинс, автор на „We’re All in This Together: Creating a Team Culture of High Performance, Trust, and Belonging“.

„Много технологични компании позволяваха на служителите си да работят от вкъщи и бяха изградили култура на работа от разстояние още преди пандемията“, казва той. „Сега, когато всички следват този подход, хората не гледат толкова осъдително на него и бързат да дават оценки. Преди хората, работещи от офиси, се оплакваха от шум и звуци, идващи от околната среда на работещите от вкъщи, но днес всички трябва да се научат да работят в подобни условия“, добавя той.

Освен това, новият начин на работа помага да видим колегите ни в една по-различна светлина – като хора, които имат друг живот извън работата.

„Може би, това ще ни накара да споделяме повече информация за живота си по начин, по който не бихме го правили преди. Семейната снимка на бюрото няма същия ефект като детският глас, който се чува на фона на конферентния разговор.“, казва Уингард.

Работата от разстояние също така принуди хората да бъдат по-креативни и гъвкави.

„Като цяло по-небрежния подход към професионализма има ползи за всички. При него хората не са толкова стресирани и могат да бъдат себе си. Ако не обичате да носите костюм, но работата ви го налага, вие не сте автентични във взаимодействието си с останалите“, твърди Робинс.

Колко „по-автентични“ се чувствате в работната си среда, толкова по-голяма е свободата ви не действие и мислене.

„Няма нужда да криете истинската си същност, когато отивате на работа. Може да демонстрирате истинското си Аз. Това е по-добрият вариант за вас самия, а и за екипа ви като цяло“, добавя Робинс.

Новият професионализъм може да доведе до трайни промени на работното място. „След като се върнем към нормалното си темпо на работа, може да започнем да правим неща, които досега не сме си позволявали, като например да водим на работа децата си или нашите домашни любимци, или пък да си тръгваме малко по-рано, когато имаме някакви семейни задължения.“, казва още той.

Разбира се, има и негативи

Макар че промяната на разбирането ни на термина „професионализъм“ носи много ползи, тя крие и някои опасности. „Поддържането на разграниченост между личния и професионалния живот е лесно, когато между тях физическа дистанция, която ви се налага да изминавате“, казва Уингард.

„Никой не знае как изглежда дневната във вашия апартамент или как звучи гласът на децата ви. Сега обаче всички споделяме с останалите нашите семейства, нашата идентичност и начина, по който живеем. Когато това споделяне не се дължи на личния ни избор, а е принудително, то може да носи със себе си стрес и тревожност“, добавя той.

За това е важно служителите и компаниите да поставят граници.

„Досега традиционния работен ден бе от 9 до 5, но днес много срещи се провеждат в най-ранните часове на деня или късно вечерта, за да могат служителите да координират професионалните си задължения с личните. Всичко това влияе на начина по който гледаме на професионализма и на отношенията ни с нашите колеги.“, казва още той, като пояснява, че така връзките ни с останалите могат да се задържат на много по-повърхностно ниво, отколкото в случаите, когато сме физически на едно място.

Досегашните ни разбирания за професионализма може никога повече да не се върнат. Това е новото нормално и ние трябва да го приемем. Колкото повече децата, кучетата и котките стават естествена част от нашия работен ден, толкова по-лесно ще се научим да ги приемаме. Идеята, че всичко това може да оставено настрани и целия ни фокус да бъде насочен към работата, вече изглежда нереалистична.

...............

Стефани Воза за FastCompany.com