Лилия Димитрова

Според Лилия Димитрова най-голямата награда за един лидер е да види своите хора успели. „Движи ме целта да развия максимален брой хора да дадат най-доброто от себе си на правилното за тях място“, казва тя. Лилия Димитрова е главен изпълнителен директор и член на борда на директорите на дружествата от групата на „Фронтекс“ от началото на 2019 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД оперира в областта на изкупуване и управление на задължения. „Фронтекс Интернешънъл Сървисис“ е компания за аутсорсинг на бизнес процеси, занимаваща се главно със събиране на просрочени кредити. Групата действа на българския пазар от 10 години и в топ 3 компаниите в бранша.

Да бъдеш лидер

„Опитът ми сочи, че компанията е точно такава, какъвто е нейният лидер. През годините съм „чупила“ стени с глава и съм избирала битки, които реално не са си стрували. В последно време подходът ми стана по-балансиран. Нещата обикновено не се случват нито на всяка цена, нито веднага. Колкото и да съм силно ориентирана към крайните резултати, отношението към хората и начинът, по който те приемат компанията и се чувстват в нея, са основните движещи сили за мен. Крепостничеството е мъртво отдавна и колкото повече мениджъри си дадат сметка, че това е така, толкова по-добре за целия бизнес. Ако не можеш да дадеш необходимите възможности за израстване на хората си, е по-добре да им дадеш шанса да се развиват извън твоята организация. Но преди това трябва да си извадил най-доброто от тях, така че да са повишили собствената си цена на пазара на труда.“

Извън бизнеса

„Обичам да пътувам и го правя сравнително често. Харесвам спортове като каяк, скално катерене, парапланеризъм, ски. Не съм особено добра в тях, но пък много се забавлявам и забравям за натовареното си ежедневие.“

Въпроси&отговори

АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Кое бихте поставили на първо място – образованието или практиката?

– Образованието дава добра база и оформя начин на мислене. Но опитът и практиката в живия живот са това, което те прави истински добър специалист и професионалист. Така че първо във времето все пак е образованието, но по значимост е опитът.

– Как и до каква степен технологиите промениха вашия бизнес?

– Технологиите са сериозно застъпени в нашата компания както заради спецификата на индустрията, така и заради моя личен интерес в областта. Особено важно преди няколко години беше да изберем система, която да обслужва нуждите на бизнеса ни и да я интегрираме с контакт център решение, което да даде пълна автоматизация на процеса по събиране на вземания. Представете си софтуер, който обединява в себе си Core banking software, CRM и ERP. Оказа се обаче, че имплементацията на една такава система е едва началото на приключението. За период от около година направихме толкова допълнителни модификации и написахме толкова допълнителни функционалности, че дори фирмата – създател на решението, трудно вярваше в какво го превърнахме и за какви други процеси извън събирането на задължения може да се използва. Днес всички процеси в компанията се случват в основната ни система и резултатите за бизнеса са огромни. И от гледна точка на проследимост и контрол, и от гледна точка на повишени резултати.

ТИМ КУРТ: Какъв тип ментор (поддръжник) е бил до вас в хода на професионалното ви развитие?

– Изключително строг. И днес смятам това за огромен късмет. За дълъг период от време работех с човек, който имаше огромни изисквания към всички нас, не правеше компромиси, отношението му беше, меко казано, стряскащо за един млад човек. Отделно от това, като всеки търговец, беше изключително ориентиран към резултатите. Не всеки можеше да понесе такъв интензитет и напрежение в работата. С годините си дадох сметка, че се уча най-много именно от такива хора. Разбиращият, мил и любезен човек трябва да е майка ти вкъщи, мениджърът дава, развива те, учи те, но и много очаква в замяна. Само с добра школовка можеш да станеш истински добър в това, което правиш.

ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ: Какво би се случило, ако за час загубите всичко постигнато?

– Винаги съм смятала, че не е толкова важно какво и колко си постигнал, по-важно е как. И понеже аз знам колко много съм работила за това, което съм в момента, нямам притеснения да започна отначало и кой знае, може да постигна повече и по-добри резултати от сегашните.

– Ако от утре заживеете в 17. век, с какво бихте се занимавали, как бихте живели и това ще ви зарадва ли?

– Независимо дали бих живяла в десети или в седемнадесети век, представям си, че бих била самурай. Техният код на честта – Бушидо, съдържа принципи за поведение и начин на живот, които според мен са вечни и би трябвало да бъдат общовалидни за всички. Старая се да спазвам тези принципи в ежедневието си, но основните, които ме определят и движат напред, са чувството за справедливост, смелост, честност и лоялност.