Евтините пари на банките свалят лихвите надолу

Лихвите по депозитите, а и по кредитите, ще се движат надолу в следващите месеци, защото банките са свръхликвидни. Това прогнозира Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК, пред участниците в международната конференция "Банкова стабилност", организирана за първи път от Асоциацията "Банка на годината" на мястото на традиционните ежегодни банкови награди.

Елементарното правило на търсенето и предлагането гласи, че когато има свръхпредлагане на някаква стока, то нейната цена пада, коментира банкерът и добави, че в случая тази стока са парите. За последните четири години лихвените проценти по депозитите са паднали с около 250 базисни точки, или 2.5%, а по кредитите - с около 230-240 базисни точки, или 2.3-2.4%, посочи Андронов. Според него този процес ще продължи, защото не може лихвените проценти у нас да останат различни от нормалните нива в Централна Европа.

Понижението на лихвите ще стане по естествен път, защото българската икономика е отворена към европейската, 75% от банковият сектор е чуждестранен и през него в страната влиза сравнително евтиният финансов ресурс от еврозоната. Чрез своите банки-майки кредитните институции имат достъп до евтиното финансиране, предоставяно от Европейската централна банка посредством програмата за целенасочени дългосрочни операции по рефинансиране (Targeted longer-term refinancing operations, или TLTRO), което започна тази година. По този начин страната ни може косвено да се възползва от ниските разходи за кредитиране, обясни Андронов. - Част от факторите - освен TLTRO на ЕЦБ, които благоприятстват развитието на банковото посредничество у нас, са програмите на Евросъюза за стимулиране на малките и средни предприятия, слаборазвитият капиталов пазар, ниският външен дълг, благоприятна данъчна среда, валутният борд и политическата стабилност.

Банкерът изчисли, че в следващите четири години ще има евтино финансиране за бизнеса и населението, като за това ще допринесат 315 млрд. евро в ЕС, които ще се достъпни и за българските финансови институции.

В банковия сектор предстоят да влязат, ако не цялата сума, то поне част от 3.7 млрд. лв. депозити от КТБ. Заедно с ресурса, който ще осигури държавата през външния дълг, ще се добави нова ликвидност в резултат на събитията, свързани с фалита на банката. В страната ни ще има достатъчно фактори, които ще тласкат депозитните и кредитните лихвени проценти надолу, е мнението на Андронов.

Банковият сектор е в кондиция да осигури растеж на икономиката, ако всички останали фактори са налице – стабилност на политическата среда и обществените отношения, които може да се създадат постепенно у хората, основно с участието на политиците, за да се стимулира потреблението. Неговите наблюдения показват, че в момента има задържане на кредитните инициативи. Банките са готови да осигурят растеж, защото и на самите тях им е необходим по-голям бизнес, по-големи обороти и приходи, добави банкерът. Въпросът е, че трябва да намерим партньорите си - населението и бизнеса, които също да имат готовност за растеж, а това не е толкова просто на фона на серията от кризи. В момента се намираме в много различна ситуация от 90-те години, когато банките са били ограничени и с много по-малко възможности. Банковото посредничество през 2015 г. би могло да достигне до горните диапазони на едноцифрения растеж, тъй като в момента то е единствената алтернатива за финансиране при липса на капиталов пазар у нас и при изключително скромни чуждестранни инвестиции, пресметна Петър Андронов.

Софи Бертан – Хадживелчева, ръководител на отдел в Главна дирекция “Конкуренция” на Европейската комисия, посочи, че Брюксел няма регламент, по който да разреши държавна помощ за стабилизиране на закъсала банка, ако тя не заплашва финансовата стабилност на държавата членка. Тя напомни, че през 2015 г. Единният банков механизъм ще намалява още повече ролята на данъкоплатците при бъдещи кризи.

Петя Стоянова