Глоба от над 4,8 млн. лв. за „Софийска вода“

Комисията за защита на конкуренцията наложи имуществена санкция на „Софийска вода“ АД в размер на 4 800 600 лв. за нарушение на Закона за защита на конкуренцията.

Антимонополният орган е установил, че „Софийска вода“ е извършила злоупотреба с господстващо положение. Тя е била осъществена чрез начисляване на лихва за забавяне на служебно начислени задължения за използваната услуга по доставка на питейна вода, както и за отвеждането и пречистването на отпадни води на територията на Столична община през месеците без отчет на средство за търговско измерване.

Това поведение според КЗК засяга интересите на потребителите и представлява налагане на нелоялно търговско условие.

Производството е образувано с решение за самосезиране. КЗК е установила, че съгласно Общите условия на „Софийска вода“ АД потребителите следва ежемесечно да заплащат ползваните от тях ВиК услуги, като отчитането на действително изразходваното количество вода се извършва веднъж на три месеца.

За всеки от двата месеца, в които не се извършва реално отчитане, дружеството начислява количество вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. Изравнителната сметка, която се изготвя в края на тримесечния период, установява размера на общо използваното количество вода, но не и точния размер на потребеното количество вода за всеки отделен месец, посочват от антимонополния орган.

В същото време общите условия на „Софийска вода“ АД възпроизвеждат правилото на чл. 86 от закона за задълженията и договорите, съгласно което при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Следователно ВиК операторът начислява лихви за забава и върху фактурирани прогнозни количества вода, а не само върху стойността на реално потребена вода, която се изчислява веднъж на тримесечие след действителен отчет на водомерите. Това поведение на ответното дружество директно уврежда интересите на потребителите, доколкото задълженията за заплащане за първите два отчетни месеца не са установени по размер, а задължението за обезщетение за забава предполага точно изчислена стойност на реално използваната услуга, посочват от КЗК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.