Какво сега е най-важно за България

Елена Маринова, президент на “Мусала Софт”

На всеки е нужна вяра, че може да постигне повече с много работа, позитивизъм и постоянство; да направи себе си и хората около себе си по-щастливи, по-богати, по-добри – само така ще бъдем успели хора в успешна държава.

В краткосрочен план най-важно е запазването на стабилността и бързо сформиране на работещо правителство. Служебният кабинет дава добри гаранции за финансова стабилност с изключително сполучливия избор на финансов министър, който надявам се, сам по себе си ще спре спекулациите за падане на валутния борд (който няма как да падне докато нямаме парламент, защото изисква промяна на закон); тези от министрите и заместниците им, които познавам, са професионалисти, които могат да водят политика на стабилност и да работят синхронизирано и активно по стратегически за България теми, като например оперативните програми за следващия програмен период.

Абсолютно вярвам, че бъдещето на България е в продукти и услуги с висока добавена стойност и експортна ориентация. За това е нужна предвидимост на бизнес средата, добри условия за живот, висококвалифицирани кадри. Валидно е за всички индустрии и размер на предприятията. Ако е софтуер – нека е иновативен; ако е земеделие – нека е био; ако е туризъм – нека е културен, еко, голф; ако е шивашка индустрия – нека са малки, бързи, качествени серии дрехи.

Ето някои от важните сфери, които формират условията за растеж и краткото ми виждане за акцентите в тях:

Финанси. Запазване на данъчната система – дори коментирането възможността за увеличаване на данъчната тежест прави предпазливи българските и чуждестранните работодатели и инвеститори; ефектът би бил намаляване на абсолютната стойност на събираните данъци и съответно по-малки възможности за държавни разходи за образование, здравеопазване, инфраструктура, пенсии...

Здравеопазване. Здравеопазването е трудна тема, в която са необходими драматични реформи и иновативни подходи, за да получим качество и достъпност. Все още подценяван е проблемът с грижата за възрастните хора, който по демографски причини ще става все по-тежък. В този аспект има първи стъпки в специализирано образование например, които трябва да бъдат стимулирани; необходими са социални програми.

Енергетика. България трябва да декларира и следва своята позиция и да работи съвместно с избраните партньори, нека не забравяме, че енергийните компании освен че бяха във фокуса на скорошното недоволство и протести, са и едни от най-големите инвеститори и работодатели в страната.

Икономика. Въвеждане на мерки за стимулиране както на българските, така и на чуждестранните инвестиции, особено тези, които създават дългосрочно добавена стойност за България. Решението на проблема с бедността не е в преразпределение на парите на „богатите“, а в привличането и „завъртането“ им в икономиката на страната. Битката за качествени инвестиции е глобална и се налага да бъдем гъвкави и изобретателни.

Институции. Работа на институциите в полза на гражданите и бизнеса, а не във война с тях. Строг контрол и санкции при неспазване на регулации, но не „институционален тормоз“. Трябва да отбележа, че това е двустранен процес и ние в софтуерния бранш имаме сериозни успехи в създаването на професионални комуникационни канали.

Образование. Образованието е най-ключово за постигане на благополучие и висок стандарт на България. Трябва да дадем на децата си най-доброто, за да бъдат те успешни в глобалната конкуренция, в която ще живеят и работят. Някои конкретни идеи в тази посока: тотална дигитализация в училищата (качествен таблет с интернет за всяко дете), която да даде по-широк достъп до обучителни ресурси и постепенна промяна на учителя от „пре-подава-тел“ в ментор – учителят не може и не трябва да знае всичко, неговата мисия е да пали искри; страничен ефект на дигитализацията – семействата са експонирани също; създаване на интерактивни центрове за наука и култура за деца, които да са достъпни за всички; в университетите, привличане на чуждестранни висококвалифицирани преподаватели и високоперспективни студенти – това ще доведе до увеличаване на конкуренцията, създаване на мултикултурна среда, широта на възгледите и позициите и в 5-7 годишен план, около 2020, когато ни очаква огромна демографска криза, влизане на пазара на труда на млади висококвалифицирани кадри; информираност на учениците за кариерните възможности, за да се насочват към сфери с добра реализация – информационните технологии са такава с очакван недостиг от 10-20 хиляди (по данни на „БАСКОМ“) специалисти в България и 4,5 милиона (по данни на „Гартнър“) в света до 2015.