С над 15% са се увеличили разходите за развойна дейност

През 2012 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са възлезли на 495,9 млн. лв., което е с 15,5% повече в сравнение с предходната година. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ).

Една от петте водещи цели на стратегията „Европа 2020” е в Европейския съюз (ЕС) да се постигне 3% интензивност на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от БВП). Националната цел на България е достигане на 1,5% интензивност на НИРД през 2020 година. През 2012 г. интензивността на НИРД възлиза на 0,64% от БВП и е с 0,07 пункта по-висока в сравнение с 2011 година. Въпреки отбелязания растеж, интензивността на НИРД в България през 2012 г. е близо 3,2 пъти по-ниска от средната стойност за ЕС-27 (2,03% през 2011 г.), отбелязват от националната статистика.

Нарастването на общите разходи за НИРД през 2012 г. спрямо предходната година се дължи в най-голяма степен на сектор „Предприятия”, където разходите за НИРД се увеличават с 31,2% - от 228,7 млн. лв. на 300,1 млн. лв.. Сектор „Предприятия” продължава да бъде и най-големият от четирите основни институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 60,5% от общите разходи за НИРД.

Секторите „Държавно управление” и „Висше образование” следват с дялове съответно от 30%, или 149 млн. лв., и 8,1%, или 39,9 млн. лв.

Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. За трета поредна година чуждестранните източници на средства са с най-голям дял във финансирането на НИРД в България - през 2012 г. той възлиза на 46,3% от общите разходи за НИРД, като нараства с 2,4 пункта спрямо 2011 година. Това се дължи основно на увеличаващия се обем на клиничните изпитания на лекарства, които се осъществяват в България, но се финансират от чуждестранни компании.

Следващите по значимост източници на средства за НИРД през 2012 г. са сектор „Държавно управление” с дял от 31,5%, при който се отчита намаление от 7,3 пункта спрямо 2011 г., и секторът на българските предприятия, който отбелязва увеличение с 3,8 пункта и достига до 20,7% относителен дял от общите разходи за НИРД.

В структурата на текущите разходи за НИРД по видове изследвания през 2012 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат приложните научни изследвания - 73,8% (340,7 млн. лв.), следвани от фундаменталните изследвания и експерименталните разработки - съответно с 13,5% (62,3 млн. лв.) и 12,7% (58,6 млн. лв.).

През 2012 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, възлиза на 16 746 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 1,4% по-малко в сравнение с предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД, е 53%, като разликата в равнището на заетост между двата пола е 6 пункта в полза на жените.

Разпределението на персонала, зает с НИРД по институционални сектори през 2012 г., показва, че в сектор „Държавно управление” работят 9 273 души (в еквивалент на пълна заетост), или 55,4% от общия персонал. В сектор „Висше образование“ с научна дейност се занимават 4 356 души, като относителният им дял е 26%, а в сектор „Предприятия” с научни изследвания и разработки са ангажирани 2 995 души, или 17,9% от общия персонал, зает с НИРД.

Делът на изследователите (в еквивалент на пълна заетост) от общия персонал, зает с НИРД, намалява спрямо 2011 г. с 2,6 пункта - от 70,1 на 67,5%. Като гаранция за висок професионализъм на научните изследвания, 33,6% или 5 620 души от персонала, зает с НИРД в еквивалент на пълна заетост, притежава докторска степен. Изследователите почти без изключение (99%) са с висше образование, а с докторска степен са почти половината от тях (49,6% или 5 597 души).