Експерти: Вредите от лятното часово време са повече от ползите

Вредите от преминаването към лятното часово време са много повече от ползите, категорични са експерти от различни области. Те участваха в дискусия, организирана от Научно-техническия съюз на енергетиците в България, на която обсъдиха влиянието на смяната на часа, както в енергийно-икономически аспект, така и в психо-физиологичен.

Местенето на стрелките на часовника с час напред в началото на пролетта води до т.нар. десинхроноза, съобщи психологът от Българския червен кръст Десислава Илиева. Десинхронозата е медицински термин, който означава, че настъпва разминаване на ритъма на организма с хронологичното време, вследствие на смяната на часа. Последствията са отпадналост, дезориентация, умора и сънливост, посочи Илиева и изтъкна, че няма психолог, психотерапевт и психиатър, който да одобрява смяната на зимното с лятното часово време.

В първата седмица след завъртането на стрелките с час напред, с 5% се увеличават сърдечно-съдовите инциденти, а със 17% нарастват пътно-транспортните произшествия в понеделника непосредствено след смяната на времето. Това сочат резултати от 20-годишно изследване на шведски учени, представено по време на дискусията от д-р Галя Петрова. Изследването категорично доказва, че негативните резултати се дължат на стреса, сънливостта и умората, причинени от смяната на времето.

 И за икономиката няма кой знае какви ползи от местенето на стрелките.

 Битовите и стопанските нужди от електроенергия са слабо зависими от светлата част на деня, коментира доц. Радослав Кючуков от Русенския университет „Ангел Кънчев”. „Наблюдава се незначително намаляване на потреблението на електроенергия, което не оправдава тезата за икономии при въвеждането на лятно часово време“, обобщи той.

 Против местенето на стрелките се обяви и Ани Алашка от Българска стопанска камара. „Намалява работоспособността и се влошава физиологичното и психичното здраве на човек. Това е за сметка на малката икономия от пестенето на енергия, която се равнява на 0.54 лв. на човек годишно“, посочи тя, цитирайки данни на Енергиения системен оператор.

Участниците на срещата излязоха с предложение да се изследва нивото на потребление на електроенергия преди и след смяната на времето, да се проследи психофизиологичното влияние на местенето на стрелките и влиянието му върху икономиката по отрасли и да се вземе решение на държавно ниво доколко е целесъобразно да продължава практиката на лятното часово време.