Големият Максимум се оказа статистическа грешка

Обявената за необичайно висока слънчева активност от средата на 20 век насам – аномалия, станала известна още като Големият Максимум и свързвана с повишаването на средногодишните температури на Земята, се оказа статистическа грешка. Това обявиха изненадващо учени по време на форум на Международния астрономически съюз в Хонолулу, съобщи сп. Nature.

Всъщност слънчевата активност си е една и съща от десетилетия насам, твърдят те.

"Нашите колеги, които в миналото свързваха ръста на слънчевата активност с повишаването на температурите на Земята като цяло, очевидно силно са надценили ролята на този фактор в процеса на климатичните изменения на планетата", казва Дейвид Хатауей от Изследователския център Еймс към НАСА. Той цитира данни на екип учени от белгийската Кралска обсерватория, които анализирали и съпоставили данните за активността на Слънцето в различни години, събирани от авторите на два основни каталога за слънчевите петна - Международното число на слънчевите петна и Групите на броя на слънчевите петна.

Първият каталог бил създаден от известния швейцарски астроном Рудолф Волфм още през 1848 г., и в него учените водят статистика на броя на всички слънчеви петна и отчитат вариациите в количествата им, възникващи заради промени в климата, нови открития и т.н..

Вторият каталог, разработен от американския астроном Дъглас Хойт през 1998 г., се базира не на броенето на отделните петна, а на регистрирането на малки групи, в които те са организирани, за да се намали вероятността за несъответствия, породени от човешки грешки.

Данните от единия и другия каталог почти не съвпадат. Белгийските учени анализирали информацията в тях за системни грешки като отчели всички странични фактори, в това число възраст, острота на зрението, естество на провежданите изследвания и други характеристики на астрономите, броили петната.

Така се оказало, че Великият Максимум от втората половина на 20 век е бил фикция, възникал по причина на това, че новият директор на обсерваторията в Цюрих, заел мястото на починалия Волф, неправилно броил групата на слънчевите петна в края на 19 и началото на 20 век, като занижавал значително количествата им. В допълнение, след преместването на организацията в Белгия през 80-те години на миналия век, методиката на наблюдения била променена, и астрономите започнали да завишават числото на петната.

Като се вземат предвид всички тези грешки, то излиза, че типичното ниво на слънчева активност не се е променяло от средата на 18 век, когато Слънцето възстановява активността си след рязък спад в хода на т.нар. Маундеровски минимум – относително спокоен период в активността му, продължил от 1645 до 1715 година, обобщават белгийските учени. Голяма част от техните колеги са съгласни с изводите им, но други астрономи сред които и Дъглас Хойт смятат резултатите от аналази за неубедителни и отказват да признаят илюзорността на Големия Максимум.