Нова теория за образуването на златото на Земята

Микроби са изиграли ключова роля при образуването на най-големите златни залежи на Земята.  Находищата на планетата са могли да възникнат в съвсем малък период от време – между появата на живот на планетата и насищането на атмосферата с кислород. Затова в днешно време нови златни залежи не могат да се образуват, твърдят авторите на изследване, цитирано от New Scientist.

След откриването на най-голямото находище на злато Уитуотърсранд, ЮАР, през 1886 г. оттам да добити около 40 000 метрични тона злато – почти половината от всички златни запаси, изкопани някога от човечеството.  Находището е възникнало преди около три милиарда години и геолозите все още спорят как се е появило.

Известно е, че златото е попаднало на повърхността в резултат на ерозията на златоносните жили в гранитните скали на Каапваал Кратон (хребет в провинция Лимпопо, ЮАР, едно от двете места в света с най-древната земна кора, образувана преди 3,6-2,5 млрд. години). Не е ясно само как тоновете злато са се озовали на няколко стотин километра на юг .

Според Кристоф Хайнрих от Швейцарския технологичен институт роля за това са изиграли не само механичните процеси на отмиване на парчета метал от реките от планинските скали. Златото е било „събрано” от микробни колонии в плитките водоеми на Уитуотърсранд, смята той.

Преди 3 млрд. години в атмосферата на планетата почти не е имало кислород  (след 500 млн. години водораслите и цианобактериите започват да го произвеждат).  Въздухът е бил наситен със серни газове като сероводорода, които вулканите изхвърляли в атмосферата. Тези газове се връщали на повърхността на Земята под формата на киселинни дъждове. Златото се образувало в серни съединения, които се разтваряли във водата, а оттам микробите събирали метала.

Ако в атмосферата е имало повече кислород, той би влязъл в съединението на сярата и златото и би ги унищожил преди да попаднат в плитките водоеми с микроби.

„Въпросът за 1 млрд. долара е дали и останалите залежи са се образували при същия процес”, казва Хайнрих. Ако отговорът е положителен – т.е. ако златото не се е придвижило със залежите златоносен пясък, геолозите вече няма да търсят богати на злато пясъци, а следи от докамбрийски живот злато, особено в наситените с въглеводород шисти.