Европа ще се справи с намалените доставки на руски газ*

Скорошно изследване на МВФ показва, че Европа ще се справи с намаляване на руските доставки на газ до 70%, въпреки че за някои държави ще бъде доста тежко. При напълно спиране на газа, естествено, ситуацията ще се влоши сериозно. Сценариите всъщност разглеждат два варианта: при фрагментираност на газовия пазар в Европа и при запазване и разширяване на неговата интегрираност. При втория сценарий икономическите сътресения ще бъдат осезаемо по-малко.

Най-засегнати ще бъдат страните в Централна и Източна Европа – Унгария, Словашката република и Чехия, при които съществува риск от недостиг на цели 40% от потреблението на газ и от свиване на брутния вътрешен продукт с  до 6 процента. Италия също ще бъде изправена пред значителни въздействия поради силната си зависимост от газа при производството на електроенергия.

Ефектите върху Австрия и Германия биха били по-малко тежки, но все пак значителни, в зависимост от наличието на алтернативни източници и способността да се намали потреблението на газ в домакинствата.  Икономическите въздействия биха били умерени – вероятно под 1 процент, за други страни с достатъчен достъп до международните пазари на LNG.

България, както се вижда от таблицата е сравнително малко засегната, особено ако газовият пазар в Европа наистина остане интегриран, за което има сериозни основания да се мисли, че ще бъде така.

Въздействията могат да бъдат смекчени чрез осигуряване на алтернативни доставки и енергийни източници, облекчаване на инфраструктурните затруднения, насърчаване на енергоспестяването, като същевременно се защитават уязвимите домакинства и разширяване на споразуменията за солидарност за споделяне на газ между страните.

Европейската инфраструктура и световните доставки са се справили досега с 60-процентов спад на руски газ от юни 2021 г. досега. Общото потребление на газ през първото тримесечие е намаляло с 9% спрямо година по-рано и се използват алтернативни доставки, особено LNG от световните пазари.

Използването на интегрирания пазарен подход за оценка на прякото въздействие до момента предполага, че то възлиза на 0,2% намаление на икономическата активност в Европейския съюз през първата половина на 2022 г.

Ако пазарите на ЕС останат интегрирани както вътрешно, така и с останалия свят, интегрираният пазарен подход предполага, че глобалният пазар на втечнен природен газ ще спомогне за буфериране на икономическите въздействия. Това е така, защото намаленото потребление се разпределя във всички страни, свързани с глобалния пазар. В краен случай, ако не се приеме подкрепа за втечнен природен газ, въздействието ще бъде по-голямо: рязко растящите цени на газа ще трябва да се компенсират чрез потискане на потреблението само в ЕС.

Това е моментът за Европа да надгради върху решителните действия и солидарността, проявени по време на пандемията, за да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена днес.

И накрая нещо, което е добре да се приеме на въоръжение и от българските управляващи: предстоящо да бъде публикувано изследване на МВФ показва, че много държави са избрали политики, които силно ограничават начина, по който цените на едро се прехвърлят към потребителите. По-добра алтернатива обаче е да се позволи по-голямо прехвърляне на цената на газа върху крайните цени, за да се стимулира спестяването на газ и електроенергия, като същевременно се предлага целева компенсация на домакинствата, които не могат да си позволят по-високите цени.

* Юлиан Войнов е финансист и икономически анализатор, преподавател в Стопанската академия в Свищов. Мениджър Нюз публикува коментара със съгласието на автора. Заглавието е на редакцията