Евростат отчете спад на вноса на енергийни продукти в ЕС през 2023 г.

След силното увеличение на вноса на енергийни продукти в Европейския съюз(ЕС) между 2021 и 2022 г., през 2023 г. сценарият е различен - вносът намалява за второ поредно тримесечие в сравнение със същия период на предходната година.  През второто тримесечие на тази година  в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. вносът в ЕС намалява с 39,4% по отношение на стойността и с 11,3% по отношение на нетната маса. Тези резултати следват спадовете от съответно 26,5% и 6,1% през първото тримесечие на тази година, показват данните на Евростат, оповестени днес.

По отношение на нетната маса дяловете на Русия във вноса на петролни масла и природен газ в ЕС намаляват непрекъснато във времето от второто тримесечие на 2022 г. насам. Вносът на нефтени масла от Русия спада от средномесечните 8,7 млн. тона през второто тримесечие на 2022 г. до 1,6 млн. тона през второто тримесечие на тази година (-82%), но за разлика от това вносът от извъневропейските партньори с изключение на Русия се увеличава с 5,8 млн. тона - от 31,5 млн. тона до 37,3 млн. тона. 

През второто тримесечие на 2023 г. делът на Русия в общия внос на петрол в ЕС е 4,0%, което е зашеметяваща разлика от 21,6%, регистрирани през същото тримесечие на миналата година. 

През второто тримесечие на 2023 г. вносът на природен газ в ЕС е намалял значително (-17% по отношение на нетната маса) в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. Това намаление би могло да бъде предизвикано от плана на ЕС за намаляване на потреблението, в който държавите от ЕС се ангажираха да намалят потреблението на природен газ.

Вносът на природен газ от Русия е намалял от средномесечните 5,1 млн. тона през второто тримесечие на 2022 г. до 2,5 млн. тона през второто тримесечие на 2023 г.

Продължава диверсификацията на доставчиците 

Агресивната война на Русия срещу Украйна накара ЕС да приложи няколко пакета от санкции, които пряко и косвено засегнаха търговията с нефт и природен газ. Въздействието сега се вижда в нарастващата диверсификация на енергийните доставчици, посочват от европейската статистическа агенция.

Що се отнася до петрола, забраната на ЕС за внос на руски суров петрол по море влезе в сила на 5 декември 2022 г., последвана от ембаргото върху рафинираните петролни продукти от 5 февруари 2023 г., което се отрази на резултатите през първото и второто тримесечие на 2023 г. 

През второто тримесечие на 2022 г. Русия е водещ доставчик на нефтени масла с дял от 15,9% от общия внос в ЕС. През второто тримесечие на 2023 г.  страната обаче заема едва 12-о място с дял от 2,7%, което е с 13,2 процентни пункта (пр.п.) по-малко в сравнение с 2022 г., показват данните на Евростат.

През същия период делът на Норвегия (+3,5 процентни пункта до 13,7 %), Казахстан (+3,2 процентни пункта до 10,2 %), САЩ (+2,1 процентни пункта до 13,6 %) и Саудитска Арабия (+2,3 процентни пункта до 9,0 %) се увеличава, а Либия става важен партньор, като на нея се пада 8,1 % от вноса на петрол в ЕС.
Ситуацията е подобна и при природния газ, като делът на Русия намалява с 14,5 пр.п. до 13,8% от общия внос в ЕС, докато дяловете на Алжир (+9,3 пр.п.) и Норвегия (+6,2 пр.п.) се увеличават значително. През второто тримесечие на 2023 г. Норвегия е най-големият доставчик в ЕС с дял от 44,3% от общия внос на ЕС, следвана от Обединеното кралство (17,8%) и Алжир (16,5%), отчитат още от Евростат. 

Що се отнася до втечнения природен газ, през второто тримесечие на 2023 г. САЩ остават водещ доставчик на ЕС с дял от 46,4% от общия внос на ЕС, следвани от Русия (12,4%), Катар (10,9%), Алжир (9,9%) и Нигерия (5,1%). Сред тези доставчици само Алжир и Нигерия отбелязват увеличение на дела си (съответно +5,2 пр.п. и +1,0 пр.п.) в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. За разлика от тях, съответните дялове на САЩ, Русия и Катар са намалели съответно с -2,8 пр.п., -2,7 пр.п. и -1,1 пр.п. Норвегия и Оман се превърнаха във важни доставчици с дялове от съответно 3,3 % и 2,9 %, показват още данните на евростатистиката.