ЕС и Китай в решаващи преговори за ограничаване на вноса на евтини хибридни автомобили

Търговските преговарящи на Европейския съюз се отправят към Китай за два дни решаващи разговори, чиято цел е постигането на пробив в справянето с рекордния търговски излишък на Пекин, възлизащ на около 1,1 млрд. евро дневно. Основният акцент е ограничаването на износа на евтини хибридни автомобили за европейския пазар.

Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович и неговият екип пътуват в сряда, а преговорите започват на следващия ден и ще продължат до късно в петък. Източници твърдят, че се очакват „осезаеми, значими и измерими“ резултати преди срещата на европейските лидери в Брюксел следващия четвъртък, на която Китай ще бъде сред основните теми в дневния ред, предава The Guardian.

Основният фокус е върху т.нар. пилотно споразумение тип „доказателство за концепция“, което ще обхване един сектор, като най-вероятно това ще бъде автомобилната индустрия. Впоследствие моделът може да бъде разширен и към други отрасли през следващите месеци.

Дипломатическите усилия за предотвратяване на пълномащабна търговска война започнаха в края на юни, макар и с ограничени очаквания, че Китай ще намали износа си за ЕС. Пекин многократно е демонстрирал способността си бързо да се адаптира към нови търговски бариери.

Пример за това е ситуацията след въвеждането на европейски мита върху китайските електромобили през октомври 2024 г., когато последва рязко увеличение на износа на хибридни автомобили, които не бяха обхванати от тарифите.

Миналия месец Европейският съюз призова Китай доброволно да ограничи износа на хибридни автомобили заради нарастващите продажби. Брюксел предупреди, че при отказ може да бъдат въведени защитни мерки, включително квоти.

Не е известно какъв е бил отговорът на Китай. Според източници обаче тонът на разговорите се е променил, тъй като държавите членки на ЕС все по-настоятелно искат защита от китайския внос, който заплашва местните индустрии.

В понеделник германският канцлер Фридрих Мерц направи това, което беше определено като „исторически обрат“ в политиката на Германия спрямо Китай. Той подкрепи френския президент Еманюел Макрон за предоставяне на възможност на европейските лидери да одобрят нов инструмент за защита на търговията чрез бързо ограничаване на достъпа до единния пазар.

В съвместен документ Германия и Франция предупреждават за „масивен индустриален шок“, който засяга ключови за европейския икономически модел сектори като фармацевтиката, авиацията, автомобилостроенето, машиностроенето и химическата индустрия.

Документът призовава за използването на всички съществуващи инструменти за търговска защита, както и за създаване на нов механизъм за диверсификация и допълнителни мерки, които да позволят на ЕС да реагира, когато трети държави подкопават равнопоставените условия за конкуренция.

Андрю Смол, бивш съветник на ЕС по въпросите на Китай и директор за Азия в Европейския съвет за външна политика в Берлин, заяви, че разговорите на Шефчович ще бъдат тест както за Пекин, така и за Брюксел и ще покажат дали Китай е готов да направи достатъчно сериозни отстъпки.

Според него най-ефективната тактика на Китай би могла да бъде да въвлече Европа в „капан на преговорния процес“, предлагайки достатъчно отстъпки, за да отлага действията на ЕС, без реално да се справя с факторите, които стимулират деиндустриализацията в Европа.

Източници посочват, че френско-германските предложения за нов механизъм, наричан неофициално „авариен прекъсвач“ (kill switch), са породени от разочарованието, особено в Париж, че съществуващият инструмент за борба с икономическата принуда на практика никога не е бил използван.

Франция настояваше той да бъде задействан след заплахите на Доналд Тръмп за нови мита миналата година, но предложението не получи достатъчна подкрепа, тъй като процедурата може да отнеме до една година.

Германският бизнес всекидневник Handelsblatt определи промяната в политиката като „нищо по-малко от икономически повратен момент“. Главният политически анализатор на изданието Мартин Грайве написа, че Мерц „слага край на години на наивност спрямо Пекин“.

Според него германският канцлер е осъзнал, че Германия се намира в епицентъра на „китайския шок 2.0“ и че от германската индустрия може да остане много малко, ако страната продължи да наблюдава безучастно как Китай укрепва експортните си предимства чрез трилиони субсидии, едностранно усвояване на технологично ноу-хау и, по думите му, „меко казано спорна“ парична политика.