ЕС преосмисля климатичната си политика: от смекчаване към адаптация

Европейската комисия призна, че европейските политики не успяват да отговорят на ускоряващото се темпо и въздействие на климатичните промени, и пое ангажимент да „удвои усилията“ за ограничаването им след миналата седмица на екстремна и смъртоносна гореща вълна в Западна Европа. 

Представители на ЕС заявиха, че горещите вълни вероятно ще се повтарят това лято, и подчертаха, че Съюзът трябва да премине от реакция след бедствия към тяхното предотвратяване, като стратегия за климатична устойчивост ще бъде представена през четвъртото тримесечие на годината, съобщава Euronews.

„Искаме да предложим много стабилен и всеобхватен пакет и рамка, които да улеснят и овластят европейската икономика като цяло, на всички равнища на управление – национално, регионално или местно, както и на равнището на Съюза“, заяви пред журналисти представител на ЕС, пожелал анонимност.

Комисията съобщи, че около 75% от смъртните случаи, свързани с климата в Европа, вече са причинени от топлинен стрес, което подчертава, че екстремните температури са се превърнали в основната климатична заплаха за континента. Последната оценка на Световната здравна организация за броя на жертвите от неотдавнашната гореща вълна възлиза на 1 300 души. Говорител на изпълнителната власт на ЕС заяви, че предупреждението се подкрепя от Европейската оценка на климатичните рискове за 2024 г., която заключава, че настоящите европейски политики са недостатъчни, за да отговорят на скоростта и мащаба на климатичните промени.

Те също така признаха, че целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C „ще бъде надхвърлена“ през следващите години, което отразява неспособността да бъдат изпълнени поетите ангажименти.

„Тази оценка на риска показа без съмнение, че европейските частни политики или европейските политики като цяло не са в крак с мащабните и ускоряващи се климатични промени“, заяви представителят на ЕС. „Това беше сигнал за събуждане за нас.“

Той добави, че макар да е постигнат известен напредък, той не отговаря на темпа на климатичните промени – ситуация, която изисква „дълбока промяна във философията на политиките“.

„Нуждаем се от цялостен подход към икономиката и от дълбока системна промяна, която да ни позволи да преминем от възстановяване към предвиждане и превенция.“ 

Отговорността за подготовката на континента за климатичните промени трябва да бъде споделена с общините, подчерта представителят, като отбеляза, че мерките като инсталиране на климатици, соларни панели или термопомпи се регулират на регионално или местно равнище.

„Важно е също така да признаем, че има граници на това, което можем да направим, включително поради инерцията на климатичната система. Затова вероятно нещата ще се влошат, преди да започнат да се подобряват“, добави той, като подчерта, че регионите и общините трябва да могат „да решат кой подход работи най-добре за тях“.

Комисията посочи, че много решения, свързани с охлаждането – като разрешения за външни сенници, инсталиране на климатични системи или местното градоустройство – остават изцяло в компетенциите на националните, регионалните и общинските власти.

Брюксел може да регулира строителните стандарти и енергийната ефективност на продуктите и да осигурява финансиране, но изпълнението до голяма степен зависи от държавите членки и местните власти, като известно припокриване на отговорностите е неизбежно.

Европейските сгради в частност бяха посочени от Комисията като неподходящи за повишаващите се температури – показателен пример, при който сътрудничеството с местните власти ще бъде от решаващо значение.

Според данни на ЕС сградите са отговорни за около 40% от енергийното потребление и 36% от емисиите на парникови газове, като повечето от тях са проектирани да задържат топлина, а не да останат прохладни.

„Екстремната жега има много последици – социални неравенства, цени на енергията, производителност (...). Проблемът е, че по-голямата част от сградния фонд на ЕС е едновременно стар и неефективен и в много случаи не е подготвен да издържа на тези високи температури“, каза представителят на ЕС.

Съюзът вече е актуализирал правилата за енергийна ефективност на сградите и стандартите за ефективност на уредите и е заделил приблизително 100 млрд. евро европейско финансиране за обновяване на сгради в периода 2021–2027 г. Докато съзаконодателите в ЕС в момента вземат решения за бъдещия бюджет на Съюза, Ката Тютьо – председател на Европейския комитет на регионите и член на Общинския съвет на Будапеща – призова лидерите на ЕС да отделят повече средства за регионите, за да инвестират в инфраструктура, природа и енергийни системи, „вместо ЕС да се превръща в постоянен инструмент за реакция при кризи“.

„Всяка гореща вълна, всяка суша, всеки горски пожар и всяко наводнение ни напомнят, че нашите градове се нагряват, реките ни пресъхват, а общностите ни стават все по-уязвими“, заяви Тютьо.

„Местните и регионалните власти остават отговорни за прилагането на по-голямата част от мерките за адаптация и ограничаване на климатичните промени. Въпросът сега е дали ще разполагат с необходимите ресурси, за да продължат.“

Подобен призив отправи и Мохамед Ридоуани – кмет на Льовен и председател на Energy Cities, европейска общност за устойчиви на бъдещето градове. Той призова националните лидери да гарантират, че градовете и регионите ще останат в центъра на инвестициите на ЕС.

„Местните власти превръщат целите на Европа за конкурентоспособност и сближаване в реални резултати за бизнеса и гражданите на терен“, заяви Ридоуани в изявление от 15 юни.

„Градовете и общините вече изграждат по-устойчиво енергийно бъдеще чрез обновяване, декарбонизация и проекти за местна енергийна инфраструктура – сграда по сграда и квартал по квартал.“