Кипър поема ротационното председателство на ЕС

От днес (1 януари 2026 година) Кипър поема ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Страната ще ръководи Съюза в политически чувствителен момент и си поставя за цел да оформи ролята на ЕС на световната сцена.

Когато Република Кипър за първи път пое председателството на Съвета през 2012 г., Европейският съюз се опитваше да овладее последиците от финансова криза, която наближаваше своя връх. Еврозоната и нейната сплотеност бяха под постоянен натиск, а държави като Гърция, Испания, Португалия и Ирландия бяха включени в програми за финансова помощ.

Самият Кипър не беше изключение. По време на председателството си страната се сблъска със сериозни проблеми в банковия сектор, които само няколко месеца по-късно я принудиха да поиска финансова помощ от ЕС и Международния валутен фонд. Тези програми представляваха спасителни финансови пакети, предоставени по време на кризата в еврозоната.

В интервю за Deutsche Welle тогавашната министърка на външните работи на Кипър Ерато Козаку-Маркуллис припомня, че през 2012 г. стратегическият дневен ред е бил съсредоточен върху справянето с кризата в еврозоната, насърчаването на растежа, заетостта и конкурентоспособността, модернизирането на публичната администрация и укрепването на единния пазар.

Нова среда, нови приоритети

14 години по-късно Кипър поема председателството за втори път, но в значително различен контекст. Днес Европейският съюз е призован да преосмисли ролята си като политически фактор на фона на продължаващото геополитическо напрежение както в Източна Европа, така и в Близкия изток.

Коментирайки настоящата обстановка, Козаку-Маркуллис заяви, че Европа днес е изправена пред нови и безпрецедентни предизвикателства, произтичащи от войната на Русия срещу Украйна и ситуацията в Близкия изток, в условията на бързо променящ се глобален пейзаж и нарастваща нестабилност.

Според дипломата ЕС изглежда решен да поеме по-видима лидерска роля в справянето с тези предизвикателства — позиция, отразена в стратегическия дневен ред, приет от Европейския съвет през 2024 г. за периода до 2029 г. Поради това, по думите ѝ, е напълно естествено дневният ред на кипърското председателство да отразява тези приоритети.

Самостоятелен ЕС, отворен към света

Действително, когато кипърският президент Никос Христодулидис представи приоритетите на председателството на 21 декември от Лефкара — символично селище в Кипър, богато със своето културно наследство — целта за по-автономен Европейски съюз, способен да играе роля в глобалните дела, беше ясно откроена.

„Кипърското председателство ще работи за самостоятелен съюз, отворен към света“, заяви Христодулидис, очертавайки общата визия, която стои в основата на петте основни стълба на председателството.

Според президента тези стълбове са съсредоточени върху сигурността, конкурентоспособността, разширяването, автономията и фискалния баланс.

Разяснявайки тези приоритети, Христодулидис подчерта, че Кипър ще подкрепя инициативи в областта на отбраната и ще насърчава дневния ред за европейска отбранителна готовност до 2030 г., като същевременно ще поставя акцент върху укрепването на трансатлантическия съюз. По отношение на конкурентоспособността той изтъкна необходимостта от енергийна сигурност и диверсификация на източниците и маршрутите за доставки чрез подобрена инфраструктура за енергийна свързаност.

Що се отнася до разширяването, той се позова по-специално на Украйна, Молдова и Западните Балкани, като отбеляза, че кипърското председателство е ангажирано с постигането на осезаем напредък по пътя на присъединяването на тези страни.

Фокус върху Украйна и Близкия изток

Всеки път, когато Христодулидис говори за целите на кипърското председателство — особено за стремежа към стратегическа автономия на Европейския съюз — той последователно се позовава на кризите по източните граници на ЕС, най-вече в Украйна, както и на развитието в Близкия изток.

Това пролича и на неотдавнашна среща на върха на Европейския съвет, на която кипърският президент свърза въпроса за Украйна както с дневния ред за разширяване на ЕС, така и с обсъжданията за сигурност и отбрана.

Христодулидис вече беше очертал приоритетите на Кипър по време на посещението си в Украйна на 4 декември, като заяви, че „Никозия ще направи всичко необходимо, за да гарантира, че европейската перспектива на Украйна ще остане високо в дневния ред на ЕС"

Определяйки разширяването не просто като политически избор, а като „геополитическа необходимост“, той подчерта, че кипърското председателство ще се стреми да придвижи напред процеса на присъединяване като средство за укрепване на колективната сигурност и демократичната устойчивост на Европа.

Подобна тежест се очаква да бъде отдадена и на Близкия изток. За кипърския президент укрепването на институционалните връзки на ЕС със страните от региона е от съществено значение.

„Като ЕС трябва ясно да направим много повече, да институционализираме нашето сътрудничество и на практика да покажем това, което често казваме — че ЕС трябва да има 360-градусова перспектива“, заяви той в Брюксел в навечерието на началото на председателството.

Границите на Европа като ключово предизвикателство

За Йоанис Касулидис, който е бил министър на външните работи на Кипър в три мандата, последно от 2022 до 2023 г., връзката между войната в Украйна, кризата в Близкия изток и Европейския съюз представлява основното предизвикателство пред кипърското председателство.

В разговор с DW той заяви, че Кипър трябва да проведе председателство, в рамките на което въпросът за Украйна да бъде трайно заложен в дискусиите за външната политика и отбраната на ЕС, така че Съюзът да може да изиграе ролята, която се очаква от него на глобално равнище.

В същото време Касулидис подчерта, че Кипър, като председателстваща страна, може да предложи „добавена стойност за засилване на сътрудничеството между ЕС и Близкия изток и арабския свят“, предвид близките отношения на Никозия с държави от региона.

Той също така отбеляза, че президентът Христодулидис вече е обявил среща на върха, която ще се проведе в Никозия на 23 април 2026 г., и която ще събере лидерите на 27-те държави членки на ЕС заедно със страни от източното Средиземноморие и Персийския залив.