Китайската дилема: ЕС иска нови отношения с Пекин, но се страхува от ответни мерки

Европа очертава нов път напред за отношенията си с Китай, но официални лица в региона казват, че са предпазливи относно риска от ответни мерки, ако направят грешен ход, пише Силвия Амаро за Си Ен Би Си.

В последно време се наблюдава нарастваща инерция зад идеята за намаляване на риска, свързан с отношенията Китай. На срещата на Г-7 в края на май САЩ и Европа се споразумяха да намалят зависимостта си от Пекин, вместо напълно да прекратят връзките си с азиатския гигант.

През последните години САЩ стават все по-гласовите относно заплахата, която според тях Китай крие за националната сигурност. Междувременно политиците в Европа възприеха по-предпазлив подход - осъзнавайки колко важен е китайският пазар за местните компании.

Високопоставен дипломат от ЕС, който участва в преговорите между 27-те столици на ЕС, е казал пред Си Ен Би Си, че „със сигурност“ се осъзнава факта, че Китай може да отмъсти. „Но точно затова трябва да обсъдим тези неща“, е коментирал същият дипломат.

„Винаги ще имате страни, които се страхуват от това или онова, но това не означава, че не трябва да го правим“, е казал друг представител на ЕС от една от най-големите европейски икономики.

Целият блок в момента размишлява върху това какво означава намаляване на риска от Китай. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен описа тази идея като повдигане на конкретни опасения, които ЕС изпитва към Пекин, включително относно правата на човека, но също така и преговорите за по-справедлива конкуренция и достъп до пазара.

Във вторник комисията предложи ЕС да преразгледа политиката си за скрининг на чуждестранни инвестиции, както и да засили своите разпоредби за контрол на износа. Институцията не каза, че тези идеи са били разработени директно заради Китай, но посочи, че блокът трябва да минимизира рисковете „в контекста на повишено геополитическо напрежение и ускорени технологични промени“.

27-те държавни глави от ЕС ще обсъдят темата на среща на върха по-късно този месец.

Литва е добър пример за нация, която е запозната с потенциалът на влошаването на отношенията с Китай. През 2021 г. тя стана първата европейска държава, която има тайванско представителство под името Тайван. Повечето нации в региона използват името на столицата Тайпе.

Китай осъди този ход, тъй като Пекин смята Тайван за част от своята територия, без право да поддържа независимо дипломатически отношения - следователно не се нуждае от собствено представителство в Литва. В резултат на това Китай оттегли посланика си от Литва и наложи митническа блокада върху литовския внос в Китай.

По-рано този месец Европейската комисия призова повече държави от ЕС да забранят използването на продукти и услуги от китайските телекомуникационни групи Huawei и ZTE. Досега 10 държави в Европа са забранили или ограничили достъпа на двете фирми до техните 5G мрежи.  Китай осъди позицията на Европа и добави, че комисията няма правно основание да забрани достъпа на телекомуникационните гиганти, предаде Ройтерс.

Служител на ЕС, който не пожела да бъде назован поради чувствителния характер на въпроса, е заявил пред Си Ен Би Си, че след това съобщение не е имало подобен тип ответни мерки, каквото се наблюдава при решенията на индивидуални страни.

„Ако действаме в рамките на обща рамка, ще бъдем в много по-силна позиция, когато става въпрос за ответни мерки“, е заявил той.