Лидерите на ЕС критикуват остро Виктор Орбан заради ветото върху заема за Украйна

Лидерите на Европейския съюз в четвъртък отправиха остри критики към унгарския премиер Виктор Орбан, обвинявайки го, че блокира жизненоважна помощ за Украйна и подкопава вземането на решения в ЕС в опит да спечели избори у дома.

В рядка публична атака срещу свой колега, лидерите настояха Орбан да спази решението на 27-те държави членки от декември за финансиране на въоръжените сили и икономиката на Украйна през следващите две години. Самият Орбан по-рано беше одобрил този пакет, считан за ключова подкрепа за разкъсваната от война страна, съобщава Асошиейтед прес.

„Той използва Украйна като инструмент в предизборната си кампания и това не е добре. Имахме споразумение и мисля, че той ни предаде“, заяви финландският премиер Петери Орпо пред журналисти в Брюксел.

Орбан – смятан за най-близкия съюзник на руския президент Владимир Путин в Европа и изявен националист, възхваляван от президента на САЩ Доналд Тръмп – изостава в социологическите проучвания преди изборите на 12 април. Част от неговата кампания е да представя украинския президент Володимир Зеленски като екзистенциална заплаха за Унгария.

Той твърди, че украинският лидер, заедно с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, искат да въвлекат Унгария във войната на Русия, която вече е в петата си година. Според него преизбирането му е единствената гаранция за мир и сигурност.

Другите лидери на ЕС вече държат Орбан отговорен, подкопавайки твърденията му, че институциите на ЕС в Брюксел са срещу него.

Германският канцлер Фридрих Мерц настоя, че всички 27 държави членки на ЕС трябва да спазват решението, което са взели заедно през декември.

„Основният принцип на Европейския съюз е лоялност и надеждност“, каза той.

В навечерието на срещата на върха Мерц обвини Орбан, че „създава тази блокада в Европа по вътрешнополитически причини и заради предизборна кампания, която се води там“.

Белгийският министър-председател Барт де Вевер заяви, че „е неприемливо да вземеш решение заедно с лидерите и след това да кажеш: ‘но не съм готов да изпълня това, което реших’“.

Австрийският канцлер Кристиан Щокер каза, че ако Орбан използва изборите като претекст, „това не е валиден аргумент предвид ситуацията в Украйна, страданието на хората там и това, което самите ние сме решили“.

Тази конфронтация подчерта важни слабости в процедурите за вземане на решения в ЕС, които често изискват единодушие между 27-те държави членки. Унгария има население от близо 10 милиона души — малка част от 450-те милиона жители на блока.

Украйна и Унгария са в ескалиращ конфликт, откакто доставките на руски петрол за Унгария и Словакия бяха прекъснати през януари поради повреди по тръбопровода „Дружба“, който преминава през украинска територия.

Украински представители обвиняват за повредите руски атаки с дронове, но Орбан обвинява Зеленски, че умишлено бави доставките на петрол. Унгария не само е наложила вето върху пакета със заеми, но също така блокира и нов кръг санкции на ЕС срещу Русия.

В опит да се преодолее задънената ситуация, фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Коща предложиха тази седмица да финансират ремонта на тръбопровода. Технически екип на ЕС се намира в Киев и очаква разрешение за сигурност, за да инспектира мястото.

Но Орбан се зарече да продължи да блокира заема, докато доставките на петрол за Унгария не бъдат възстановени.

„Това, за което говорим, не е политика, а въпрос на оцеляване за Унгария. Да получаваме петрол е жизненоважно за унгарците“, каза Орбан, който е премиер на Унгария от 2010 г. и се стреми към пети мандат. „Това не е шега, не е политическа игра. Зеленски трябва да го разбере.“

Преди срещата словашкият премиер Роберт Фицо оттегли подкрепата си за планирано изявление на срещата относно Украйна, тъй като в него не е включен въпросът за доставките на петрол по тръбопровода, както той е поискал.

„Това се отхвърля по неразбираеми причини. Няма да гласувам за заключенията относно Украйна“, каза той пред словашките депутати.

ЕС до голяма степен се отказа от руския петрол и природен газ след 2022 г., когато Путин използва зависимостта на блока като средство за натиск, за да подкопае европейската подкрепа за Украйна. Въпреки това, на Унгария и Словакия бяха предоставени изключения да продължат да използват руски петрол.

Техните лидери твърдят, че страните им са без излаз на море и нямат лесен достъп до други доставчици, въпреки че в момента получават петрол по алтернативен маршрут през Хърватия. Хърватският премиер Андрей Пленкович обаче отбеляза, че Унгария и Словакия плащат с около 30% по-малко за руския петрол.

Зеленски, който се обърна към лидерите чрез видеовръзка, е категорично против транзита на руска енергия през Украйна. Приходите от енергия подпомагат войната на Путин, а руските сили системно атакуват енергийната инфраструктура на Украйна по време на конфликта.