Източна Европа вярва в еврото

От десетилетия страните от Централна и Източна Европа виждат в членството еврозоната награда – спасително убежище, за което си струва да се правят жертви, за да бъде достигнато, коментира „Файненшъл таймс”. Сега, когато еврозоната изпадна в криза, която заплашва собственото им възстановяване, на тях може да им бъде простено за това, че са изгубили вярата си.

Но докато една или две изглеждат по-равнодушни, мнозинството от държавите, желаещи членство в еврозоната от Изтока, остават ангажирани с присъединяването – евентуално.

Те смятат, че това ще им отнеме повече от планираното: може да им се наложат повече усилия, а еврозоната трябва първо да въведе ред в собствената си къща. Техният продължаващ ентусиазъм може да изглежда изненадващ. В края на краищата финансовата криза показа капаните на изоставянето на независимата валутна политика.

Еврочленките Гърция, Ирландия и Испания нямат възможността да девалвират валутата си, така че преминават през брутална „вътрешна девалвация”: намаляване на реалните заплати и цени за връщане на конкурентоспособността.

Приспособяването на балтийските страни – Литва, Латвия и Естония, които не са в еврозоната, но с валута, свързана с еврото, бе дори още по-болезнено. Латвийската икономика се сви почти с една четвърт.

За разлика от тях страните със „свободни” валути като Полша и Чехия имаха предимство. Бързото засилване на конкурентоспособността на Полша й помогна да стане единствената страна-членка на ЕС, която избегна рецесията миналата година.