България има огромен нереализиран потенциал за инвестиции във възобновяеми енергийни източници

Атанас Колев е главен съветник в Икономическата дирекция на Европейската инвестиционна банка и координатор и рецензент на годишния инвестиционен доклад на ЕИБ. Атанас започва работа в ЕИБ през 2005 г. Оттогава той работи по широк набор от теми, свързани с инвестициите и инвестиционното финансиране, включително инвестиции в енергийния сектор, в адаптиране към изменението на климата, държавни инвестиции, инвестиции в инфраструктура и икономическо и социално сближаване. Атанас има докторска степен по икономика от Universitat Autònoma de Barcelona.
 

- Кои са темите, на които ще обърнете внимание по време на форума ,,Шумът на парите” ?

- Намирам програмата на форума амбициозна и много интересна и бих желал да поздравя организаторите за това. Темите са добре подбрани и отразяват амбициите на страната ни за скорошно присъединяване към еврозоната и за развитие и модернизация на българската финансова система. За мен лично най-голям интерес предизвикват дискусията за състоянието и развитието на българския банков сектор, тъй като присъединяването към еврозоната е свързано със сериозни предизвикателства и нови възможности за растеж както за банковия сектор, така и за цялата финансова система в България. Развитието им и достигането на нивото на по-развитите икономики от еврозоната ще донесе огромни ползи за българската икономика, увеличавайки предлагането на по-добри финансови продукти и услуги.

Още една тема, която е особено интересна, според мен, е посветена на ESG стратегиите на българския бизнес. Загрижеността на хората относно проблемите в околната среда, както и нарастващото социалното неравенство води до все по-популярни политики, насочени към подобряването на околната среда и намаляването на социалното неравенство. Това, на свой ред, води и все по-голям инвеститорски интерес към компании, които обръщат внимание на околната среда и неравенството при формулиране на управленските си стратегии. Пазарът на ESG корпоративни облигации, например, е един от най-бързо развиващите се сегменти на дълговите пазари, като се очаква да достигне емисии от около 500 милиарда долара през тази година.

- Прилага ли ЕИБ регламентите за зелена таксономия, които дълго време се дискутираха на европейско ниво?

- Така наречената зелена таксономия е ключов елемент в стратегията на страните от Европейския съюз за декарбонизация на европейската икономика и нейното устойчивото развитите. Главната цел на тази класификация е да даде ясна ориентация на инвеститорите за това доколко техните инвестиции допринасят за опазването на околната среда. Без такава класификация това е изключително трудно да се прецени и води до много инвестиции в икономически дейности, които допринасят за влошаването на околната среда въпреки желанието на инвеститорите. Поради тази причина използването на зелената таксономия от всички участници на финансовите пазари ще има огромен принос към декарбонизацията на икономиките и устойчивото им развитие.

Европейската инвестиционна банка е ключов партньор както в изработването, така и във внедряването на зелената таксономия на Европейския съюз. ЕИБ (Европейска инвестиционна банка) има на разположение едни от най-добрите експерти в света за оценка на въздействието на икономическите дейности върху околната среда и за предоставяне на зелено финансиране.

ЕИБ е първият в света емитент на зелени облигации и играе водеща роля в този сегмент. В същото време огромна част от мащабните „зелени“ инвестиции в Европа биват оценявани от нашите експерти и са финансирани от ЕИБ. При оценката им ЕИБ следва стриктно зелената таксономия, като същевременно набира опит и експертиза, които споделя с Европейската комисия и други заинтересовани страни.



Източник на снимката: Личен архив

- Каква е подкрепата на ЕИБ по отношение на инвестициите в България за миналата година?

- ЕИБ работи с България от 1992 г., като от тогава до края на миналата година ЕИБ е сключила договори за финансиране в България за над 6.2 милиарда евро. Основна цел на ЕИБ е да подкрепя инвестиционни проекти, които намаляват различията в регионалното развитие и засилват икономическата конкурентоспособност.

През 2022 г. обемът на сключените договори в България достигна 481 милиона евро, предоставени на получатели със широк набор от икономически дейности – 286 милиона евро в публичния сектор, 190 милиона заеми за банковия сектор и 6 милиона евро пряко финансиране за нефинансови фирми. Примери за това финансиране са нови заеми за изграждане на Софийското метро, за пътища в София и за устойчива градска мобилност. Заеми в подкрепа на инвестиции за обновяване и рехабилитация на градски части из цялата страна, както и заеми към български финансови институции за финансиране на малки и средни предприятия.

В допълнение ЕИБ предоставя и широк набор от консултантски услуги. Такива, например, са програмите за подпомагане при изготвянето на проекти в ключови инфраструктурни сектори, със специално внимание към целите за намаляването на вредното въздействие върху климата и устойчивото развитие. Друг пример са програмите за увеличаване на капацитета на различните администрации, както и за подкрепа на инвестициите в нови приоритети като градско развитие, образование и научна и развойна дейност.

- Каква е ролята на България на инвестиционната карта за възобновяемите енергийни източници?

- България има огромен нереализиран потенциал за инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Имайки предвид ангажиментите, които държавата е поела за повишаването на дела им в енергийното потребление и намаляването на парниковите емисии на страната, смятам, че предстои да видим мащабно разгръщане на този потенциал. Това ще направи българската икономика по-чиста, а също така и по-независима от големите промени в цените на изкопаемите горива. Такава независимост ще намали значително и риска от ситуации като тази с руските изкопаеми горива от изминалата година.

Смятам, че е време да се изгради политически и обществен консенсус относно необходимостта и ползата от използването на възобновяемите енергийни източници, което да доведе до значително подобрение на регулаторния режим и условията за финансиране и изграждане на производства, базирани на използването им. Това е и ключова предпоставка за осъществяването на големи инвестиции в сектора.

- Какви са вашите прогнози за икономическия, бизнес, инвестиционен и социално-политически пейзаж в България, когато страната ни стане част от еврозоната?

- Присъединяването на България към еврозоната ще доведе до значително подобрение в предлагането на финансиране в страната, както потребителско така и корпоративно. Ще спомогне за напредък в развитието на финансовата система, което в крайна сметка ще доведе до подобряване на инвестиционната среда и по-бързо икономическо развитие. С присъединяването си България става част от един от най-мощните икономически валутни съюзи в света, което носи както стопански, така и политически дивидент. Присъединяването към еврозоната е също така и значителна стъпка към по-тясната интеграция на страната в Европейския съюз. Това ще засили про-европейската ни ориентация и според мен ще доведе до подобряване и на политическия „климат“.