Безусловният универсален базов доход отива в историята

Приключи втората инициатива за събиране на подписи в подкрепа на петиция, призоваваща за безусловен универсален базов доход (UBI) за всички граждани на Европейския съюз (ЕС). Необходимите един милион подписа така и не бяха достигнати. Защо? – отговор на този въпрос дава Елена Леонтьева, съосновател и президент на Литовския институт за свободен пазар (LFMI), в статия за 4Liberty.

Като се има предвид популярната атрактивност на предложението, несъбраните подписи са голяма изненада: защо хората да не гласуват всеки да получи гарантиран доход от 600 или 800 евро, без никакви условия?

Дебатите за или против универсалния базов доход текат от години в Европа: студенти и академици търсят аргументи, за да обосноват защо всеки човек трябва да има право на доходи за живот, храна или покрив над главата си – всичко това, без да се налага дори и ден работа, за да го получите.

Има много аргументи защо животът трябва да бъде без усилие, но нека помислим какво би се случило, ако тази привидно брилянтна идея бъде реализирана и всички ние бъдем „освободени“ от работа.

Какво е работа? Това е услуга на другите, услуга за нашата общност и общество, която ние предлагаме, когато реализираме и използваме нашите таланти, независимо дали произвеждаме хляб или мляко, предоставяме знания или лекарства или други жизнени нужди, като дрехи, мебели или компютри.

Какво се случва, ако някои хора имат правото да получават хляб, дрехи, апартаменти и компютри, без да полагат никакъв труд, без да създават стойност за другите, било то като стоки или услуги? Всички тези стоки и услуги ще станат дефицитни: първо, ще има недостиг на работна ръка, който ще доведе до недостиг на услуги, вещи, знания и… отговорност. Тогава те ще започнат да поскъпват и много скоро получените наготово 600 или 800 евро ще станат безполезни, защото нищо с тях няма да можем да купим.

Безполезните пари, които са платили нечия безусловна издръжка, неизбежно подхранват инфлационна спирала, докато тези, които са работили, трудили се, спестявали и инвестирали, са съсипани. Механизмите на инфлацията работят по такъв начин, че там, където трябва да има печалби, изведнъж има загуба. Хората губят. Неизбежно някои се изкушават да живеят с безусловен доход.

В края на краищата защо да хабите енергия, когато печелите от нея по-малко, отколкото сте вложили. Другата част се чувстват измамени: знанията, изобретенията и работата, които са натрупали, губят своята стойност. Това, което виждаме днес – безпрецедентен недостиг на работници – е навременен сигнал за събуждане, за да предупредим човечеството за опасностите от плановете да живеем без работа и без да служим на другите.

Инфлацията, която рязко скочи напоследък, е още по-шумно предупреждение за предстоящите заплахи. Ситуацията се усложнява от печатането на пари за финансиране на нарастващите публични дългове. Лесно е да се предвиди какъв ще бъде мащабът на инфлацията, ако еврокойните се произвеждат от нищото всеки ден за изплащане на нетрудови доходи: ще има още повече пари и още по-малко хора на работа. Разликата между търсенето и предлагането ще се разшири още повече и цените ще се покачат едновременно.

Идеите, които обещават хляб и покрив над главата, без да служат на другите, не само са погрешни, защото правят работата ненужна, а парите - безполезни. Много бих искала да вярвам, че младите хора, прегърнали всички тези аргументи в полза на безусловния базов доход, ще бъдат разочаровани от тях. Безусловно съществуване не може да има на този свят. И слава богу, защото служейки на обществото всеки извървява своя индивидуален път на развитие.

Превод и редакция: Светлана Тодорова-Ваташка