БВП – къде сме ние сред останалите в ЕС (сравнителен анализ, част 4)

Брутният вътрешен продукт е обобщаващ индикатор за икономическата активност на една страната. Представяме ви последната, четвърта част от мини поредицата, в която проследяваме неговата динамика в 27-те членки на ЕС, по данни на Trading Economics.

Унгария

Икономиката на Унгария отбеляза ръст от 2,1% през първото тримесечие на 2022 г. спрямо предходното тримесечие.

Брутният вътрешен продукт на Унгария нарасна с 8,2% спрямо година по-рано, по-бързо от темпа на растеж от 7,1% през предходния период. Така икономиката записа четвъртото поредно тримесечие на експанзия и със солидни темпове.

Силно представяне се наблюдава в услугите за настаняване и хранене (80,8% срещу 68,7% през Q4); транспортиране и съхранение (20,4% срещу 20,3%); строителство (18,3% срещу 21,3%) и професионални, научни, технически и административни дейности (13,8% срещу 9,4%). В същото време производството нараства много по-бързо в преработващата промишленост (4,6% срещу 1,9%), главно поради увеличението на производството на метални изделия, с изключение на машини и оборудване, и хранителни продукти. Селскостопанският сектор обаче се сви (-3,9% срещу -7,3%). На сезонно изгладена тримесечна база икономиката нарасна с 2,1%

В Унгария потреблението на домакинствата е основният компонент на БВП и представлява 50%, следвано от бруто образуване на основен капитал (22 на сто) и държавни разходи (20 процента). Износът на стоки и услуги представлява 89%, докато вносът е 82%, добавяйки 7 на сто към общия БВП.

Финландия

Финландската икономика нарасна с 0,2% през първото тримесечие на 2022 г. Това е най-меката експанзия за една година на фона на глобалната несигурност, произтичаща от войната в Украйна и растящата инфлация. Потреблението на домакинствата спадна за първи път от второто тримесечие на 2020 г., заради забавяне на инвестициите във фиксирани средства (3,6% срещу 4,3% през четвъртото тримесечие). В същото време износът спадна с по-бързи темпове от 9,8% (при 8,1% през четвъртото тримесечие), докато вносът спадна с 2% спрямо 4,5% през Q4 на 2021 г. Междувременно държавните разходи нараснаха с 0,4%, като се възстановиха от 0,2% спад преди това. На годишна база БВП на страната нарасна с 3,6% през първото тримесечие, след ревизиран нагоре ръст от 3,4% през четвъртото тримесечие.

Брутният вътрешен продукт (БВП) във Финландия се е увеличил с 3,60% през първото тримесечие на 2022 г. спрямо същото тримесечие на предходната година.

Въпреки че услугите представляват 65% от финландската икономика, ключовият сектор е производството, главно дърводобив, метали, инженеринг, телекомуникации и електроника. Потреблението на домакинствата е основният компонент на БВП и представлява 55%, следвано от държавните разходи (25%) и бруто образуването на основен капитал (20 на сто). Износът на стоки и услуги представлява 38% от БВП, докато вносът представлява 39%, като намалява с 1% общия БВП. .

Франция

Френската икономика неочаквано се сви с 0,2% през първите три месеца на 2022 г. – първото от Q4 на 2020 г., основно поради спад от 1,5% на разходите на домакинствата, заради намалението при транспортните услуги (-2,3%) и настаняване и хранене (-3,9%). За разлика от тях, бруто образуването на основен капитал нарасна с 0,6%, движено от инвестиции в ИКТ и капиталови стоки. Освен това износът нараства с 1,2%, а вносът - с 0,5%, което прави нетния търговски принос положителен.

Брутният вътрешен продукт на Франция се е увеличил с 4,5% на годишна база през първото тримесечие на 2022 г. при прогноза от 5,3%. През последните три месеца на 2021 г. френската икономика регистрира ръст от 4,9 процента.

Франция е седмата по големина икономика в света и втората по големина в еврозоната. Най-големият сектор на икономиката е потреблението на домакинствата (55 процента), следвано от държавните разходи (24%) и бруто образуването на основен капитал (22%). Износът на стоки и услуги представлява 29 %, докато вносът е 31%, търговското салдо намалява общия БВП с 2 процента.

Хърватия

Хърватската икономика се сви с 0,1% през четвъртото тримесечие на 2021 г. спрямо предходното тримесечие.

Брутният вътрешен продукт на Хърватия нарасна със 7% на годишна база през първото тримесечие на 2022 г., след ръст от 9,7 на сто през предходния период. Това бе четвъртото поредно тримесечие на растеж след рецесия, предизвикана от пандемия. Както потреблението на домакинствата (6,3 срещу 7,7% през четвъртото тримесечие), така и държавните разходи (5,9 срещу 14,4%) се забавиха, докато инвестициите във фиксирани средства се увеличиха (7,9 срещу 0,8 процента). Междувременно нетното външно търсене допринесе положително за БВП, тъй като износът скочи с 29,4% (срещу 31,7% през Q4), докато вносът нарасна с по-меки 25% (срещу 16,4% през Q4). Правителството на Хърватия очаква реалният БВП на страната да нарасне с 3% през 2022 г.

Най-важният сектор на хърватската икономика са услугите, като туризмът представлява 20% от БВП. Индустрията, макар и да намалява през последните години, е подкрепена от корабостроенето, хранително-вкусовата промишленост, фармацевтичните продукти и информационните технологии. Потреблението на домакинствата е основният компонент на БВП и представлява 60%, следвано от държавните разходи (20%) и бруто образуването на основен капитал (19 на сто). Износът на стоки и услуги представлява 46%, а вносът – 44%, добавяйки 2 процента към общия БВП.

Чехия  

БВП на Чешката република се е увеличил с 0,9% през първото тримесечие на 2022 г. спрямо последното тримесечие на 2021 г., когато бе 0,8%. Растежът беше подкрепен основно от увеличаване на разходите за бруто образуване на основен капитал и външно търсене.

На годишна база чешката икономика расте с 4,8% (при прогноза от 4,6%) спрямо същия период на миналата година, когато бе регистриран ръст от 3,6%.  Той бе подкрепен основно от крайните разходи за потребление на домакинствата, брутното капиталообразуване и промяната в материалните запаси. Напротив, външното търсене оказа отрицателно влияние.

В Чешката република потреблението на домакинствата е основният компонент на БВП и представлява 49 процента, следвано от бруто образуване на основен капитал (25%) и държавни разходи (19%). Износът на стоки и услуги представлява 84%, вносът – 77%, като търговското салдо добавя 7% към общия БВП.

Швеция

Брутният вътрешен продукт на Швеция се сви с 0,8% на тримесечна база спрямо ръст от 1,1% през предходния период. Така икономиката на страната отбеляза първият спад на БВП от второто тримесечие на 2020 г. на фона на свитото потребление на домакинствата, държавните разходи и инвестициите във фиксирани средства.

На годишна база БВП нарасна с 3%, в сравнение с прогнозите за ръст от 3,5% и след 5,2 на сто през последното тримесечие на 2021 г. Правителството очаква ръст от 3,1% тази година.

БВП на Швеция се е увеличил с 3 процента през първото тримесечие на 2022 г. спрямо същото тримесечие на предходната година.

Основен принос към БВП на страната има потреблението на домакинствата – 46%, следвано от правителственото потребление (26%) и бруто образуването на основен капитал (23%). Износът на стоки и услуги представлява 45%, а вносът 41%, добавяйки 4%-ен дял в общия БВП.

Данните обработи Светлана Тодорова-Ваташка