Големите амбиции на Зелената сделка може да станат причина за провала ѝ

Зелената сделка е инициатива, която има (и ще има) значително икономическо и преразпределително въздействие, различно от всичко, което ЕС е виждал досега. Изпълнението ѝ ще изисква фундаментални промени в основите на европейската икономика и трилиони евро инвестиции. Но дори и това може да не е достатъчно. Зелената сделка предвижда въвеждането на технологични иновации, които все още не сме открили, пише за 4liberty Радован Дурана, анализатор в Института за икономически и социални изследвания (INESS).

Сегашната енергийна криза е огромен урок за Зелената сделка. Амбициозните цели, смело планирани в период на евтина и достъпна енергия, са далеч по-скъпи и трудни за постигане в период на недостиг и несигурност. Енергийните пазари научиха европейските политици, че централното планиране за икономическа трансформация не е никак лесно, ако не и напълно невъзможно.

Икономистите знаят, че на пръв поглед всеки икономически модел е прост и тежестта на рисковете, определен от автора на модела, също е грешен . Преди две години малцина в офисите в Брюксел са допускали, че през 2022 г. отчаяно ще се стремим да спестим всеки кубичен метър природен газ. Положителният ентусиазъм и убеждението, че ЕС трябва да бъде световен лидер в постигането на въглеродна неутралност, направиха невъзможно признаването на високия риск от прекомерно разчитане на един доставчик.

Ниската цена на газа на пазара и привидно неограничените му количества го превърнаха в магическата пръчка на зелената трансформация. Неговите по-ниски емисии трябваше да заменят въглищата в дългосрочен план, свързвайки днес с утрешния ден, когато вятърните мелници и слънчевите колектори ще тласнат европейската икономика към светло бъдеще.

Днес в Европа отваряме консервирани въглищни електроцентрали, за да заменим или спестим ценния газ. По бензиностанциите цената на дизела надвишава тази на бензина, тъй като търсенето на леки горива, които намаляват потенциала за производство на дизел, също рязко се повиши.

Числата показват, че индустриалното производство все още не се е свило значително. Компаниите прибягват до алтернативни горива, за да компенсират потреблението на синьо гориво. Във всеки случай Европа очаква увеличение на емисиите на парникови газове тази зима.

Означава ли това край на Зелената сделка? Сегашният ръст на емисиите от увеличеното потребление на въглища или петрол със сигурност няма да сложи край. Има два паралелни процеса: спестяване на потребление, а не само чрез изолация на сградите. Високата цена (освен ако не е абсурдно ограничена от правителствата) ще премахне всякакви отпадъци.

Следва и чудото на международната търговия и дебелия портфейл на Европа, които привлякоха огромни количества втечнен газ . Газовата криза е толкова значима, че дори мудните германци ще завършат липсващите си LNG терминали за рекордно кратки срокове, така че още една трета от ценната суровина да може да пристигне в Европа догодина. Така че увеличените емисии от използването на въглища и петрол ще бъдат за кратко.

От друга страна, решителността на европейските политици, но също и културните и ценностни настройки на влиятелна част от обществеността, водят до тълкуването на настоящата енергийна криза като възможност за по-бързо въвеждане на Зелената сделка.

Какво направи ЕС, когато вече всички знаеха за недостига на газ и скъпия ток? Тя не спря търговията с квоти, за да намали цената на енергията, не принуди държавите-членки да удължат експлоатацията на атомните електроцентрали, не използва европейски ресурси за насърчаване на добива на природен газ в Холандия или където и да е другаде. Държавите- членки се съгласиха да затегнат целта за дела на възобновяемите енергийни източници от 32% на 40% през 2030 г., а Европейският парламент и Комисията лобират сега за 45 на сто.

Тези стъпки са изненадващи за мнозина. Европейската икономика е изправена пред висока инфлация и е много вероятно да изпадне в рецесия. Високите цени на енергията затварят предприятия и Европа ще бъде принудена да внася повече емисии от чужбина, например в торове или алуминий. Основните суровини, които също са от съществено значение за изграждането на ВЕИ, като стомана, цимент, алуминий, мед, но също и силиций за слънчеви панели и литий за батерии, също станаха значително по-скъпи.

Проблемът със затягането на целите обаче е и енергиен. Все още не можем да правим евтини и достатъчно големи батерии, нито производството на водород е станало достатъчно евтино, за да загуби етикета „експериментален“. Увеличаването на дела на нестабилните ВЕИ, като същевременно се намалява делът на стабилните, разбираемо води до нарастващи проблеми при поддържането на стабилността на мрежата.

Изграждането на нови преносни мрежи в Европа се движи много бавно, като Германия отново е пример за това колко голяма е пропастта между хартиените цели и инвестиционната реалност. Периодите на Dunkelflauten, както немците наричат ​​времето, когато слънцето не грее и вятърът не духа, все още са нерешен проблем.

Междувременно високите цени на енергията няма да изчезнат след година или две . Напротив, ниските цени преди 2019 г. бяха аномалия. Правителствата реагират на ситуацията с държавна помощ, която достига астрономически висоти – отново се сещам за германците, които искат да субсидират икономиката с цели 5% от БВП. Пандемията от COVID-19 доведе до нови висоти задлъжнялостта на страните от ЕС, но енергийната криза ще пробие тавана.

Преди десет години поне можехме да си помислим, че все още не сме опитали трика „ЕЦБ ще ни спаси“. Днес знаем, че ЕЦБ е една от причините за настоящите проблеми; просто няма лесно решение. Европа ще трябва да плати за това със спад в стандарта на живот, със спад в икономическия растеж, който и без това е крехък. И това е мелницата за популистите във всички страни. Няма да намерим Зелената сделка в техния политически дневен ред.

Имаме избор от две гледни точки. ЕС със своите 8% от глобалните емисии - 18 GW нова вятърна енергия в ЕС годишно ще произвеждат 2 пъти по-малко електроенергия от новите въглищни електроцентрали в Китай. Без участието на Азия намаляването на благосъстоянието на европейците ще има минимален ефект върху климата.

Вторият възглед е по-малко радикален, по-техно-оптимистичен . Би било достатъчно да намалим газа и да не затягаме целите, които толкова много напомнят на познатия ни петгодишен план. Стабилизирането на икономическия растеж е ключът, защото е предпоставка за устойчиви инвестиции, включително във възобновяеми енергийни източници.

Те вече са толкова по-евтини, че така или иначе ще намерят своето място в енергийния микс с помощта на въглеродното данъчно облагане. А дали ще е през 2030 г. или 2040 г., е по-малко важно от гледна точка на осемте процента.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка