Кристалина Георгиева: Най-голяма възвръщаемост ще имат инвестициите в хората

Както посочихме в доклада „Световна икономическа перспектива“ преди няколко дни, макар че светът показа огромна устойчивост, възстановяването от сътресенията през последните няколко години е бавно и неравномерно. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в пленарна реч в рамките на годишните срещи на МВФ и Световната банка.

 „Бавно, тъй като понастоящем растежът от 3 процента е значително под средния за двете десетилетия преди пандемията, а средносрочните перспективи за растеж също са най-слабите от десетилетия насам. Неравномерно, поради огромните икономическите „белези“ от последните сътресения в различните страни, като най-силно засегнати са държавите с възникващи пазари и развиващите се страни“, коментира Георгиева.

По думите ѝ след дълъг период на икономическа „конвергенция“ между държавите и регионите възникна опасна дивергенция.

„Тя се влошава от фрагментацията, изменението на климата и нестабилността, които доведоха много страни до точката на пречупване“, каза управляващият директор на МВФ.

Тя подчерта, че това важи с особена сила за африканския континент, където живее най-младото население в света.

„Напредъкът в преодоляването на разликата в доходите спрямо по-напредналите икономики и генерирането на изобилстващ на работни места растеж, ще бъде от жизненоважно значение през следващите 50 година“, отбеляза Георгиева.

Тя посочи, че действията, които ще ни помогнат да напишем по-добра история за следващите 50 години, могат да бъдат разделени в две групи: инвестиции в здрави икономически основи и инвестиции в международно сътрудничество.

„Те са отразени в Принципите от Маракеш, които заедно със Световната банка и правителството на Мароко обявихме по-рано тази седмица“, отбеляза Георгиева.

„Първо, инвестиции в силни икономически основи. В среда със слаби средносрочни перспективи за растеж правилните политики и реформи са от съществено значение. Тук, в Мароко, в районите, опустошени от земетресението, масивните сгради със здрави основи издържаха най-добре на ударите. Поуката е, че дори да се сблъскват с много различни икономически условия, политиците трябва да градят здрави икономически основи чрез разумни политики“, каза тя.

По думите ѝ това показва, че ценовата стабилност е от ключово значение и че тя е защитава хората, особено бедните. Именно този фокус върху ценовата стабилност прави борбата с инфлацията толкова важна.

„Ясно е, че сме изправени пред епоха на по-високи цени за по-дълго време, но рязкото по-нататъшно затягане на финансовото състояние може да засегне пазарите, банките и небанковите институции. Строгият надзор е от съществено значение. Благоразумната фискална политика е по-важна от всякога“, коментира Георгиева.

„Защо? Защото дългът и дефицитът са значително над нивата отпреди пандемията. Време е да възстановим фискалното пространство. Това означава трудни решения за правителствата. Чрез определяне на приоритети в разходите и с надеждни средносрочни фискални рамки, обаче, това може да бъде направено“, добави тя.

Георгиева подчерта, че най-голяма възвръщаемост ще имат инвестициите в хората и най-вече в образованието.

„Откъде ще дойдат парите за тези инвестиции? Ако имах вълшебна пръчица, щях да преместя повече капитали от богатия свят, където населението застарява, в развиващия се свят — света на младите. Аз, обаче, нямам вълшебна пръчица.  Добрата новина е, че мобилизирането на вътрешни ресурси има огромен потенциал. Нашите изследвания показват, че само данъчните реформи могат да увеличат приходите до 5 процента от БВП за развиващите се пазари и до 9 процента за страните с ниски доходи. Фондът дава приоритет на работата си в тази област“, каза тя.

Управляващият директор на МВФ добави, че външното финансиране продължава да бъде от решаващо значение и че бапредналите икономики носят споделена отговорност и имат общ интерес да подкрепят нововъзникващите и развиващите се страни.

Що се отнася до втория основен приоритет - инвестиране в глобалното сътрудничество, Георгиева подчерта, че МВФ играе важна роля в две важни области.

„Първо, дългът. Повече от половината страни с ниски доходи продължават да са в затруднено положение или са изложени на висок риск от дългово затруднение; около една пета от нововъзникващите икономики са изправени пред „подобни на фалит“ спредове. Общата рамка започва да дава резултати по отношение на преструктурирането на дълга, макар и бавно. А наскоро създадената Глобална кръгла маса за държавния дълг с участието на индийското председателство на Г-20, Фонда и Световната банка в момента обединява всички съответни кредитори и длъжници около, което дава някои обещаващи признаци“, обясни тя.

„Второ, глобалната мрежа за финансова сигурност —спасителната линия за толкова много страни в момент на нужда. В нейния център стои МВФ: ролята ни на „застраховател на незастрахованите“ беше подчертана през последните три години.  Какво сме направили до момента? От началото на пандемията сме осигурили ликвидност и финансиране в размер на около 1 трилион долара. Това стана чрез разпределението на 650 млрд. долара по СПТ и 320 млрд. долара под формата на заеми за 96 държави, включително 56 държави с ниски доходи“, добави Георгиева.