Новата икономика: Идва ли краят на евтините въздушни пътувания в Европа

Лятото е тук и хиляди хора се отправят на дългоочаквани екскурзии до различни кътчета на континента, а и отвъд него „на крилете“ на нискотарифните самолетни полети. С малко късмет и упоритост може да откриете примамливи оферти, с които да превърнете в реалност един дълъг уикенд с малко багаж в Париж или по италианското крайбрежие. Наскоро приети законодателни промени в Европейския съюз обаче заплашват да сложат край на тази удобна практика като в същото време демонстрират неприятен двоен стандарт.

Ерата на евтините въздушни пътувания в Европа може би е напът да приключи окончателно, отчасти благодарение на последните политики на ЕС в областта на околната среда. Като цяло това е добра новина за климата, но много хора с ниски и средни доходи, които досега пътуваха из ЕС, вече няма да могат да го правят или поне ще го правят много по-рядко.

Важното е, че същите политики няма да окажат почти никакво въздействие върху използването на много по-замърсяващите частни самолети, които обикновено преодоляват разстояния, обслужвани от търговски авиокомпании и влакове. Това е случай на несправедлива жертва в полза на действията в областта на климата. Преодоляването на тази несправедливост трябва да бъде основен приоритет за следващия законодателен мандат на ЕС, ако искаме да постигнем справедлив и приобщаващ преход към по-зелена Европа.

Цените отиват нагоре...

По данни на Европейската комисия цените на самолетните билети в рамките на ЕС през миналото лято са били средно с между 20 и 30 % по-високи от тези преди Covid-19. Основните причини за това са голямото потребителско търсене, нарастващите разходи за гориво и нарушените вериги за доставки - последните две поне отчасти се дължат на геополитическите сътресения през последните години.

Цените вероятно ще продължат да растат през следващите години в резултат на три фактора. Първо, реформата на системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), която е в основата на пакета от политики "Fit For 55", предложен от Европейската комисия през лятото на 2021 г. и частично приет през пролетта на 2023 г.

От 2012 г. насам авиационните емисии в рамките на ЕС са част от СТЕ - пазарната система, въведена от ЕС през 2005 г. за ограничаване на емисиите от някои сектори на ЕС, по-специално енергоемките индустрии, производството на електроенергия и авиацията. Подобно на промишлеността, авиацията досега се възползваше от безплатни квоти за емисии - до миналата година по-малко от 20 % от квотите за авиация бяха продадени на търг. В рамките на новата реформа на СТЕ безплатните квоти ще бъдат постепенно премахнати между 2024 и 2026 г. Това означава, че авиокомпаниите ще трябва да поемат не само частните разходи за гориво, но и социалните разходи, свързани с дейността им. Въпреки че реформата на СТЕ запазва безплатните квоти за операторите, използващи по-малко замърсяващи горива, те са по-скъпи от традиционните горива. Освен това годишният таван на емисиите по СТЕ ще бъде постепенно намален през следващите години, което ще доведе до повишаване на цената на продаваните на търг квоти (от 2021 г. Обединеното кралство има своя собствена СТЕ).

Второ, институциите на ЕС понастоящем работят по реформа на Директивата за данъчно облагане на енергетиката от 2003 г. Директивата за енергията имаше за цел да въведе минимални нива на данъчно облагане на електроенергията и моторните и отоплителните горива, както за да се избегнат нарушения на пазара в ЕС, така и за да се насърчи декарбонизацията на тези сектори. Въпреки това досега керосинът, използван от самолетите, и мазутът, използван от корабоплаването, бяха освободени от данъчно облагане съгласно Директивата за енергийната ефективност. Като част от пакета "Fit for 55" Европейската комисия предложи и актуализация на Директивата за за данъчно облагане на енергетиката, която все още не е приета и която, наред с други неща, ще премахне горепосочените освобождавания.

На трето място, някои държави, и най-вече Франция, защитиха идеята за фиксирана минимална цена за полети в рамките на ЕС. Предстои да видим дали тези предложения ще бъдат приети в бъдеще.

... а търсенето ще се срине

Според организацията Airlines for Europe, която е най-голямата асоциация на авиокомпаниите в ЕС, разходите на авиокомпаниите за спазване на горепосочените норми на ЕС ще бъдат 13-14 пъти по-високи през 2030 г., отколкото през 2019 г. Според изследователския център SEO Amsterdam Economics, ако тези увеличения на цените се прехвърлят изцяло върху потребителите, търсенето на полети ще намалее, което ще доведе до намаляване на въздушния трафик в рамките на ЕС с повече от 8 % през 2030 г. и с около 12 % през 2035 г., в сравнение с това, ако тези реформи не бяха приложени.

Всеки, който е загрижен за изменението на климата, може да въздъхне с облекчение. Повишаването на цените на билетите ще доведе до намаляване на броя на пътуващите със самолет и на честотата на полетите. Това е неизбежно, ако ЕС иска да постигне целта си за нулеви нетни емисии на CO2 в рамките на няколко десетилетия. През последните години обаче нискотарифните авиокомпании дадоха възможност на хората с ниски доходи да пътуват между страните от ЕС - нещо, което преди беше много рядко срещано. В известен смисъл нискотарифните авиокомпании демократизираха пътуванията, като позволиха на по-бедните хора както да придобият международен опит, така и да поддържат семейни и професионални връзки (помислете колко родители имат деца, които учат или работят в други държави от ЕС, или колко двойки живеят и работят на различни места). Това се дължи и на факта, че, както "Грийнпийс" посочи в едно неотдавнашно проучване, пътуването с влак в ЕС все още е значително по-скъпо от пътуването със самолет.

Несправедлив преход

Може да се каже, че тези опасения са незначителни в сравнение със заплахата за климата. Нискотарифните авиокомпании досега са произвеждали прекомерно много CO2 за цели, които в крайна сметка не са свързани с прехраната. Ако обаче заплахата за климата оправдава хората с ниски доходи да не пътуват или поне да пътуват много по-малко от преди, то тя трябва да оправдава и заможните пътници в ЕС да се откажат от частните полети, които отделят средно до 14 пъти повече CO2 на пътник, отколкото редовните полети, и да използват авиокомпании или, още по-добре, високоскоростни влакове. Основният проблем на универсалния подход на ЕС към политиката в областта на климата е, че много богати потребители на самолети просто ще останат безразлични към непрекъснатото повишаване на цените на разрешителните за емисии.

Да се иска от хората с ниски доходи да се откажат от нещо ценно за тях - пътуването - в името на колективното благо, докато богатите продължават да се радват на излишен лукс, е най-далеч от справедливия и приобщаващ преход, който институциите на ЕС са си поставили за цел. Освен това, колкото повече богатите допринасят за увеличаването на CO2 в атмосферата със своите луксозни емисии, толкова по-голяма жертва ще трябва да направят всички останали, за да се запази глобалното затопляне в повече или по-малко приемливи граници.

Според неотдавнашно проучване на CE Delft, поръчано от "Грийнпийс", броят на частните полети в Европа се е увеличил от малко под 120 000 през 2020 г. до повече от половин милион през 2022 г. Повече от половината от тези полети са на къси и средни разстояния, сравними с разстоянието между Париж и Марсилия (около 750 км), които в огромното мнозинство от случаите могат да бъдат разумно заменени с алтернативни транспортни средства. Четирите най-популярни маршрута за частни полети в Европа са, подредени по ред, Лондон-Париж (малко над два часа с високоскоростен влак), Лондон-Ница (няколко редовни полета на ден), Париж-Женева (малко над три часа с високоскоростен влак) и Париж-Ница (много редовни полети или малко над пет часа с високоскоростен влак).

Национални инициативи за забрана на частните полети

Група държави от ЕС, а именно Австрия, Нидерландия и Франция, наскоро изпратиха писмо до институциите на ЕС, в което призоваха за нови правила за използването на частни самолети (подкрепено от Ирландия и Белгия). Сегашният комисар по транспорта на ЕС посочи, че това няма да се случи, поне засега. Според съобщенията в пресата Европейската комисия смята да приеме законодателство в областта на въздухоплаването като цяло, а не да въвежда специални правила за частните самолети.

Някои страни от ЕС се опитват да запълнят тази регулаторна празнина на равнище ЕС с национални мерки. Във Франция например се обсъжда забрана на частните полети (предложена от лявата коалиция La France Insoumise (LFI) и подкрепена от Зелените) и свръхданък върху луксозните полети (предпочитан от центристкото правителство на Еманюел Макрон). Нидерландското летище "Схипхол" в Амстердам планира да ограничи достъпа на частни самолети. Испания обмисля забрана на краткосрочните частни полети като част от плана си за постигане на нулеви нетни емисии на CO2 до 2050 г. Има всички основания следващата Европейска комисия да поеме лидерската щафета в областта на климата от сегашната и да затвори вратичката в законодателството, от която понастоящем се ползва частната авиация. Ако трябва да се предприемат амбициозни и ускорени действия в областта на климата, всички, включително и най-богатите, трябва да участват в тях.