Новата икономика: Има ли риск от засилване на инфлацията у нас

Годишната инфлация у нас да следва тенденция към плавно забавяне през втората половина на годината, прогнозират от БНБ. Очакваните темпове на растеж на частното потребление и на разходите за труд, в условия на недостиг на работна сила, ще продължат да са фактори с проинфлационно влияние върху крайните потребителски цени, коментира обясни икономическият съветник към БСК доц. д-р Щерьо Ножаров.

"Забавянето на темпото е положителен знак. Очакван е, но се дължи на външни фактори - в голяма степен рецесионните сигнали, които даде и американската икономика. Там има между 15-20% умерен риск от рецесия, който повлия на азиатските пазари. Подобни сигнали показва и немската икономика. Всичко това влияе и на България", обясни той в ефира на Bulgaria ON AIR. Ето още от анализа на експерта

Има ли нужда от проинфлационни мерки 

Цените на горивата на международните пазари се успокоиха. Цените на храните остават стабилни, макар и с тенденция на покачване. Всичко това влияе на българската икономика и инфлацията спада.

От една страна тя би спаднала до съвсем умерени граници и без национални мерки, но от друга, ако искаме да ускорим членството ни в еврозоната е добре да покажем, че и ние можем да управляваме инфлацията и затова, в този смисъл се налагат. Това, което се вижда от чужбина в този контекст и от европейските институции е даже обратното.

А в този момент правителството просто изсипа едни 184 милиона лева във висшето образование без никакви искания за реформи. В същото време имаме един период, в който вече 4 години бюджетът непрекъснато е на дефицит, т.е. това е силен проинфлационен фактор, ние печатаме пари. И то, дефицит на максимума, дори малко над максимума. Така че, ако искаме скорошно членство в еврозонота е добре да покажем, че управляваме всичко това.

Трябва да имаме предвид, че част от Еврозоната измерва инфлацията на база на 12-месечен период. От друга страна рецесията, която обхваща Европа, влияе на измерването и изчисляването на инфлацията. Тъй като за приемане във валутния съюз се гледат трите страни с най-ниска инфлация, рецесията ще доведе до това, че ще има държави с много ниска инфлация – от порядъка на 0,6-0,8 – с които ние ще се измерваме, докато очакваната при нас на годишна база е 3,2, но вероятно по-скоро ще бъде 2,8.

Все пак, с национални усилия можем да влезем в рамките на изискванията. Въпросът е, че политическата криза дава обратен сигнал. Европейската централна банка и европейските институции искат да подпишат споразумение с правителство, което има четиригодишен хоризонт.

Вторият сигнал, който дава България в тази посока е Планът за възстановяване и устойчивост. Тоест, реформите, които биха гарантирали стабилност на икономиката и биха премахнали рисковете, не ги изпълняваме. В този смисъл не само инфлацията е важна за европейските институции, а и отговорността. По-скоро тук е проблемът.

Растеж без популизъм

За съжаление, данните, които излязоха за промишленото производство за юни месец сочат спад от 5,2% спрямо миналата година. Наистина, в общата структура има отрасли, които са по-добре от миналата година – като химическата промишленост например, част от металургията, но има и отрасли, които са надолу като енергетика, производство на части за автомобилни изделия, части от добивна промишленост и т.н. Това показва тенденция от риск за засилване на инфлацията от гледна точка на свиване на БВП, отнесено към разширяването на паричната маса, което би могло да се случи при едно ново изливане на пари, свързано с политическата криза и популистки обещания за увеличение на заплати и доходи. Пари трябва да се дават само срещу реформи.

Политическата криза води и до свиване на инвестициите на фирмите, оттам спада икономическият растеж – очакванията са, че ще бъде само 1,8-1,9 за годината, което е с повече от 1% разлика от прогнозирания от последното редовно правителство, на база на което беше изчислен и бюджета за 2024 година. Това означава, че паричната маса в обращение може да се окаже много по-голяма от БВП-то. Това, в края на годината може да доведе до инфлация най-малко 2,8% или пък 3,2%

Цифрите показват, че в момента България наистина има едно доста забавено икономическо развитие, при условие, че Румъния например очаква 3,1% икономически растеж за годината. Това също влияе на инфлацията. Сама по себе си тя е баланс между парите в обращение, и БВП, който ги обезпечава.

Защо и Румъния ни изпреварва

 България има много проблеми, по които не работи. На първо място не знаем каква енергетика искаме да имаме. Например, Румъния си е поставила за цел до 2030 г. да има 35% участие на ВЕИ в енергийния микс. Нашата цел е около 25%. А какви ще бъдат базовите ни мощности? Също не знаем. Защо това е важно? Защото бизснесът наскоро се оплака, че в България енергийните цени са два пъти по-високи от тези в Германия /а германците се оплакват, че при тях са високи/ и три пъти по-високи от тези във Франция. Разбира се, това е резултат и на факта, че не правим никакви реформи в ключови отрасли. Енергетиката е базова и за инфлацията, и за икономическия растеж.

Ние не знаем кои ще са ни секторите с висока добавена стойност. Към момента, общо секторите с висока добавена стойност в нашата икономика са 12%

Дългата политическа криза, за разлика от Румъния, влияе и на инвестициите – никой нормален инвеститор няма да инвестира в период на криза, защото не знае какво ще се случи с инвестициите му или пък дали следващото правителство няма да измисли някой екзотичен данък, като данък свръхпечалба например, каквито предложения вече имаше.

Инвестициите обаче са мултипликатор на растежа и когато паднат, това се отразява и на общото състояние на икономиката. При нас са паднали с около 5% под средното за ЕС спрямо БВП и това е ясен сигнал, че тръгваме надолу. Предвид факта, че Европа навлиза в рецесия, и не само тя, това ще окаже влияние и при нас. Нашият проблем е да укротим малко популизма от гледна точка на фискалната политика заради политическата криза. Направим ли го, можем дори да очакваме рязък спад на инфлацията.