Шефът на Bank of England: Застаряващото население е дългосрочна заплаха за икономиката

Застаряващото население на Великобритания представлява дългосрочна заплаха за икономиката и ще повлияе на лихвените проценти за десетилетия напред, каза гуверньорът на Английската централна банка Андрю Бейли, цитиран от британският в. „Телеграф“.

Бейли определи променящата се демография като един от двата най-големи проблема, пред които е изправено Обединеното кралство, заедно със стагнацията на производителността след финансовата криза.

Според него тези предизвикателства ще имат по-голямо въздействие в дългосрочен план, отколкото войната в Украйна и кризата с COVID-19, които взети заедно доведоха до ръст на инфлацията в страната до най-високото й ниво от десетилетия.

„Едното е застаряването на населението в света. Второто, за повечето от нас, е много ниския растеж на производителността след финансовата криза“, каза Бейли на конференция във Франция, излагайки предизвикателството от тези два „дългосрочни шока“

Би било сериозна грешка централните банки да пренебрегнат тези шокове в усилията си да контролират инфлацията и да поддържат финансова стабилност, отбеляза управителят на АЦБ.

Намаляването на раждаемостта означава, че в Обединеното кралство броят на хората на възраст над 85 години се очаква почти да се удвои от 1,7 милиона през 2020 г. до 3,1 милиона до средата на 2045 г., според Службата за национална статистика.

Това вероятно ще отстрани търсенето от някои части на икономиката, тъй като по-възрастните хора обикновено харчат по-малко и все по-голям дял от доходите на работниците отива за грижите за възрастните.

В Япония, в която тези процеси са в по-напреднал стадии в сравнение със Великобритания, резултатът е почти икономическа стагнация, по-ниска инфлация и по-ниски лихвени проценти.

Въпреки това, анализ на Blackrock по-рано този месец предполага, че застаряващата работна сила всъщност може да доведе до ръст на инфлацията в западните страни, като стимулира търсенето в определени индустрии като здравеопазването.

Бейли подчерта още, че се надява войната в Украйна и пандемията да са по-краткосрочни шокове.

Той подчерта, че въпреки че тези шокове трябва да повлияят на начина, по който централните банки реагират на инфлацията и стабилността, самите банки не са отговорни за решаването на тези проблеми.

„Доколкото централните банки ги вземат под внимание, това е поради тяхното влияние върху нашите основни цели, а не защото ще поемем водеща роля в решаването на тези проблеми като въпроси на обществената политика“, каза той.

Инфлацията в Обединеното кралство в момента е 8,7 процента, повече от четири пъти над целта на централната банката от 2%.

Бейли отхвърли идеята, че целевият процент на инфлация на АЦБ да бъде повишен, за да се намали натискът върху централните банки, тъй като това би „разнищило очакванията“.

Говорейки на същия панел, Франсоа Вилерой дьо Гало, управителят на централната банка на Франция и член на Управителния съвет на ЕЦБ, предупреди, че въпреки че лихвените проценти в Европа наближават своя връх, те ще останат високи за известно време.

„Когато говоря за върха, това не е толкова връх, колкото плато, където ще трябва да останем достатъчно дълго, за да сме сигурни в пълното интегриране на въздействието на паричната политика“, коментира той.

Според него ще бъде нужно време до 2025 г., за да се свали инфлацията до целта на ЕЦБ от 2 процента.