Борсов наблюдател: Пазарите чакат реакцията на Фед

Банковата криза се пренесе и в Европа, а седмицата започва с новината за покупката на Credit Suisse от UBS. Сделката е дирижирана от Швейцарската централна банка, след като загубата на доверие в Credit Suisse доведе до тегления за над 100 милиарда франка за две седмици.

Въпреки че втората по големина швейцарска банка не отчита загуби и има добра капиталова адекватност към последния си отчет, събитията се развиха много бързо и дори наливането на ликвидност не е достатъчно само по себе си. Затова се стигна до покупката за 3 млрд. франка на втората от първата по големина банка в Швейцария.

Един от проблемите по сделката е, че държателите на облигации на Credit Suisse ще загубят, което срина доверието в дълговите книжа на банковите институции в Европа в началото на седмицата. Това донякъде повлия на настроенията на пазарите в противовес на общата политика на централните банки за подкрепа на финансовия сектор с допълнителна ликвидност. И ще бъде определящо за търговията на пазарите през цялата седмица, защото предстои да видим кое е по-важно за инвеститорите: Дали от една страна вливането на пари от централните банки или от друга това, което не знаем за реалната дълбочина на проблемите в Credit Suisse.

Основното събитие в календара на седмицата е заседанието на Федералния резерв и решението за лихвите, което предстои на 22 март. Засега прогнозите са 2 към 1 за повишение на лихвата с 25 базисни пункта на 5% спрямо задържането без промяна. Но по-важното е, че това ниво се възприема като максимално за цикъла на повишение на лихвите. Разликата с очакванията от преди няколко седмици е чувствителна и от пресконференцията след заседанието ще разберем дали Федералния резерв ще промени политиката си за борба с инфлацията. Защото проблемите на двете щатски банки сега са последвани и от тегления в друга регионална банка, която вече получи ликвидност не само от Фед, но и депозити за 30 млрд. долара от големите банки. В действителност, мерките досега са огромни и би трябвало да са достатъчни, за да видим постепенно връщане на доверието към финансовата система и от там - скок на рисковите активи.