Дългата сеизмична вълна от конфликта в Нагорни Карабах

Конфликтът в Нагорни Карабах - продължителен спор между Армения и Азербайджан - е нещо повече от локална борба. Под повърхността на този продължаващ десетилетия конфликт се крие мрежа от геополитически интереси и глобална динамика на властта, която се простира далеч отвъд Южен Кавказ.

Преди създаването на Съветския съюз Кавказ е бил район на съперничество между Османската, Персийската и Руската империя, което е довело до смесване на културите по жизненоважните транзитни маршрути. Последвалата конкуренция включва религиозни, етнически и империалистически увлечения. Регионалните народи са били принудени да мигрират няколко пъти в зависимост от своята религия и/или политическа лоялност.

Кавказ е разположен между Черно и Каспийско море и включва Грузия, Азербайджан и Армения - въпреки че географски могат да бъдат включени и части от Русия, Турция и Иран. Кавказките планини, където се сливат Европа и Азия, разделят Северен Кавказ, част от Русия, и Южен Кавказ на трите независими кавказки държави. Вододелът на Голям Кавказ традиционно се смята за разделителна точка между Европа и Азия. Вследствие на това, докато някои анализатори поставят западната част на Кавказкия регион в Европа, а източната (по-голямата част от Азербайджан и малки части от Армения, Грузия и руското крайбрежие на Каспийско море) в Азия, други определят река Арас (границата на Турция) като континенталната демаркационна линия, която представя Армения, Азербайджан и Грузия в Европа.

Историята на Кавказ е история на векове на постоянно движение в региона. Геостратегически той е разположен покрай пътищата, свързващи север с юг и изток със запад. Като оставим настрана по-ранната история на региона, северната част на Кавказ се определя от съпротивата срещу руските нападения и опитите за подчиняване на населението от началото на XIX век. Южната част също е свидетел на чужди нашествия и борби за власт между руската, османската и персийската държава до края на Първата световна война. Накрая Съветският съюз затвърждава контрола си на север и на юг от Кавказките планини. По пътя обаче, след революцията от 1917 г. и изтеглянето на руските войски от региона, южнокавказките народи успяват да се обединят в единен политически субект като Закавказка демократична федеративна република от 9 април 1918 г. до 26 май 1918 г., а по-късно като Закавказка социалистическа федеративна съветска република от 12 март 1922 г. до 5 декември 1936 г. Впоследствие обаче те са включени в състава на Съветския съюз и конфликтите изкуствено са замразени - до разпадането на СССР, което отключи нова фаза на кървави сблъсъци от началото на 90-те години.

Игра на възможности и реалности

Правителството на Азербайджан оправда неотдавнашната си офанзива срещу Нагорни Карабах като отговор на "провокации". Но като се има предвид подготовката на Азербайджан, изглежда вероятно настъплението да е било планирано. За Баку това е война на възможностите: нахлуването на Русия в Украйна и последствията от него, както и подкрепата на Турция за Азербайджан и невниманието на Европа създадоха шанс за Азербайджан да си възвърне контрола над Нагорни Карабах. Тези условия правят сегашното прекратяване на огъня несигурно и изискват подновяване на европейския ангажимент към периферията на континента.

Войната на Русия в Украйна и предизвиканите от нея геополитически промени нарушиха тази крехка динамика на силите и окуражиха Азербайджан да заяви отново претенциите си за Нагорни Карабах. Слабото представяне на Русия в Украйна подкопа доверието в гаранциите ѝ към Армения, а огромните ѝ загуби правят невъзможно реагирането ѝ на всяка друга голяма непредвидена ситуация. Войната също така направи Москва по-зависима от Азербайджан, през който минава нейният коридор север-юг към Иран. Освен това, нарушавайки грубо ангажимента за неупотреба на сила в Украйна, Русия даде възможност на други бивши съветски държави да прибягват до военни средства за разрешаване на двустранни проблеми.

Стратегическа победа за Анкара

Друг аспект на турската перспектива е свързан с Близкия коридор - търговски маршрут, който има за цел да свърже централноазиатските и тюркските републики с Турция. Това развитие придобива огромно значение, като се има предвид нарастващото геостратегическо значение на Централна Азия, особено след приключването на войната в Афганистан. Регионът е богат на природни ресурси, включително нефт, газ и минерали, което го превръща в център на интерес за световните сили.

Средният коридор не само открива възможности за икономическо сътрудничество, но и насърчава чувството за турска солидарност. Макар че концепцията за пантюркизма не се възприема от всички, тя има историческо и културно значение в региона. Появата на по-силна тюркска идентичност може потенциално да промени динамиката на властта, засягайки региони с тюркско население, като например уйгурите в Китай и азербайджанското малцинство в Иран.

Един от основните елементи на турската гледна точка за конфликта в Нагорни Карабах е геостратегическото значение на Зангезурския коридор. Тази тясна ивица земя, разположена по протежение на иранско-азербайджанската граница, исторически е била прекъсната от границите на Съветския съюз, умишлено създадени, за да поддържат контрол над региона. Днес Турция и Азербайджан възнамеряват да отворят отново този коридор, за да укрепят икономическите и политическите си връзки.

Коридорът "Зангезур" има потенциала да възстанови пряката връзка между Турция и Азербайджан. Такава връзка не само ще улесни търговията, но и ще възроди културните и историческите връзки между двата тюркски народа. Важно е да се признае, че този коридор е бил стратегически блокиран в продължение на десетилетия - наследство от геополитиката на Студената война.

От друга страна, Китай има свои собствени интереси в региона. Инициативата "Един пояс, един път", амбициозната китайска инфраструктурна и търговска мрежа, има за цел да създаде нови търговски маршрути през Централна Азия. Тази инициатива би могла потенциално да оспори господстващото положение на Русия в региона. Докато Русия се стреми да поддържа контрол чрез политическо влияние, Китай се стреми да постигне същото чрез икономическа свързаност.

Постепенната демократизация и икономическата експанзия в страните от Централна Азия са ключови фактори, които оформят геополитическия пейзаж. Тези държави активно се стремят да диверсифицират икономическите и политическите си отношения, за да избегнат зависимостта от регионалните хегемони. Ангажираността им със западните държави, пример за което са срещите със Съединените щати, отразява тази стратегическа промяна.

Западът като заложник на нефта

Европейският съюз, желаещ да замени доставките на руски газ, започна да ухажва Баку, като не обръща внимание на състоянието на човешките права и демокрацията в страната и увеличава покупките на газ. Във военно отношение Западът е зает с подкрепата си за Украйна - усилие, което разкри и слабостта на армиите на някои западни съюзници. Азербайджан осъжда окупацията на Нагорни Карабах и съседните региони от подкрепяните от Армения сепаратистки сили от началото на 90-те години на миналия век като нарушение на териториалната цялост - която западните държави обявяват за основен принцип на световния ред в Украйна. Междувременно Иран отправи предупреждения към Баку да не докосва същинска Армения, но не каза нищо за Нагорни Карабах.

Западните петролни компании са силно заинтересовани от разработването на алтернативни тръбопроводи, които заобикалят традиционните маршрути, контролирани от Русия и Иран. Предложената връзка между Турция и Азербайджан е многообещаваща в това отношение и допринася за диверсификацията на маршрутите за доставка на енергия. Тази диверсификация е в съответствие с интересите на Запада за намаляване на енергийната зависимост от Русия и Иран и за повишаване на енергийната сигурност.

От решаващо значение е да се признае, че конфликтът в Нагорни Карабах остава сложен и крехък въпрос. Над 100 000 души, което е повече от населението на европейските държави Малта, Люксембург и Лихтенщайн, взети заедно, сега ще търсят нов дом и препитание далеч от родните си земи. Присъствието на руски миротворци и динамиката между Армения и Азербайджан продължават да оказват значително влияние върху геополитиката в региона. Всяко развитие на този конфликт има потенциала да промени по-широкия геополитически пейзаж.

С подкрепата на Турция Баку може да се опита да изпробва късмета си и да предприеме нови нападения на арменска територия. Малко вероятно е Москва да се намеси, а предвид, че Иран е единственият друг поддръжник на Армения, възможностите на Запада да подкрепи Ереван са ограничени. Ако този сценарий се осъществи, може да станем свидетели на силово разрешаване на най-дългия открит конфликт на евразийския континент, което ще има огромни политически последици както за самата Армения, така и за геополитическия пейзаж на Южен Кавказ.

Ако иска да играе сериозна геополитическа роля и да запази имиджа си на нормативна сила, ЕС не може да пренебрегне тези последици. Той трябва да увеличи подкрепата си за Армения, за да ѝ помогне да се справи с притока на бежанци от Нагорни Карабах в близко бъдеще. Той трябва също така да започне да използва икономическото влияние, което има върху Азербайджан - ЕС е отделил значителни средства за развитие на енергийното сътрудничество и инвестиции в страната - за да убеди Баку да обсъди реални гаранции и международно наблюдение на положението на арменците, живеещи в Нагорни Карабах. И накрая, Брюксел трябва да използва следващата среща на върха на Европейската политическа общност в началото на октомври, за да събере заедно президента на Азербайджан Илхам Алиев и премиера на Армения Никол Пашинян и да увеличи усилията за сключване на мирно споразумение, включващо взаимно признаване на международните граници и официално поемане на ангажимент да зачитат териториалната цялост на другата страна и да не използват военно насилие един срещу друг.