Глобалната битка между интереси и ценности

Не само Германия със Северния и България с Турския поток помогнаха на Путин да започне войната. Оказва се, че цял куп нидерландски фирми са помогнали на Русия да построи Кримския мост, без чиято експертиза мостът щеше да е невъзможен. Вероятно тепърва ще изникват още фрапиращи нарушения на санкциите във вреда на Украйна.

Тук пак проличава разликата между ЕС и САЩ - вероятно ако бяха американски тези фирми щяха да фалират след съответната санкция, а засега срещу нидерландските само се води разследване в облекчен режим от липсата на федерална държава. Впрочем и корупцията се чувства доста по-комфортно в ЕС за разлика от САЩ. И е основно геополитическо оръжие на Русия и Китай в Европа.

Битката в съвременния свят има едно ключово измерение - дали интересите или ценностите да доминират световния ред. До световните войни винаги геополитическите интереси са определяли световния ред под формата на сфери на влияние на великите сили. След Първата световна война се създава Обществото на народите, което обаче се разпада поради невъзможността да наложи ефективни санкции върху агресора Италия след инвазията му в Етиопия. Това дава спокойствие на Хитлер да започне своята агресия и Втора Световна война. След нея се създава ООН, която макар и проблематично успява да наложи световен ред базиран на ценности - правото на самоопределение, неприкосновеност на границите, правата на човека и др. Този ред като цяло гарантира световния мир вече близо 80 години. В повечето случаи при регионални конфликти сините каски на ООН са се намесвали сполучливо за поддържане на мира след помирение по дипломатичен път или след като санкции са ограничавали агресора. Но този ред се пропуква, когато в конфликта участва велика сила (както и в Обществото на народите), която е в самия постоянен комитет на ключовите държави, гарантиращи световния мир. 

Аналогично, както с Италия от миналия век сега имаме същата ситуация с агресията на Русия в Украйна. И в близкото минало велики сили - постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - са се включвали във войни, но никога за присъединяване на територия към своята. Стремежът на Русия е да върне геополитическия ред на сфери на влияние, защото тя губи от ред, базиран на ценности, които съхраняват мира. Същото иска и Китай - защото в сегашния ред няма как да присъедини Тайван отново като част от китайската държава. Но пипа много внимателно, защото за разлика от Русия, Китай стана велика сила благодарение на сегашния ред. Затова официално защитава териториалната цялост на страните - за да няма опция за независимост на окупирания от него Тибет. Но същевременно не осъжда Русия - защото подкрепя руския наратив за права върху територии, които някога са били част от държавата на база етническо, езиково и културно единство с народа на другата държава. 

В ЕС този проблем не стои, но остава конфликтът между ценности и икономически интереси, видно от горните примери. Които сочат как краткосрочният икономически интерес на едни нации, загърбили общностните ценности, води до дългосрочни тежки загуби, включително икономически загуби, за всички други нации. Защото са надделели интересите за печалби от държави, които се борят срещу нашите ценности.

В България политиците постоянно говорят за национален интерес, но никой за национални ценности. И че не можем да имаме интереси в конфликт с ценностите на съюзите, от които очакваме подкрепа за нашето развитие и сигурност. Това масово не се разбира и ни държи на дъното на всички европейски класации. Това е и причината да сме таргет на Путин - за него винаги сме били и продължаваме да бъдем руска губерния. Където твърде често  “националният  интерес” се припокрива с неговия.