Oтиваме по дяволите. Искам да знам как точно става това.
Всичко започва с прилив на чувство за тревога. И защото си падам леко идиот, не се опитвам да го скрия някъде надълбоко в подсъзнанието си. Не – слагам го на масата и започвам да разнищвам и анализирам това чувство. Ето, че скоро смътното усещане на дискомфорт се превръща в изгаряща тревога. И тогава, човек или се запалва и започва да гори, или оставя всичко, което прави настрана и се сдобива с „кофа вода”.
Защо по дяволите всичко това с кризата на еврото и колапса на световната икономика да е толкова странен феномен. Този последен етап от кризата продължава най-малко година. Всички разбрахме, че трябва да сме ужасени. Един след друг, редица държавни глави, се заизреждаха да се показват по телевизията, обрисувайки ситуацията във възможно най-черните тонове. Италия постави бюрократична хунта начело, а се дочува, че Китай щял да изкупи цяла Гърция.
А в това време всички ние трябва да тичаме обвити в огън и да търсим ведрото с вода. Резултатите от цялото световно усилие не се случват. Тревогите стават по-смътни и студени. Липсва им фокус. Може ли някой да ми обясни какво ще стане? И по-конкретно – какво можем да очакваме?
Не се опитвам да направя темата тривиална. Песимизмът винаги е представлявал нещо приемливо за мен, така че не се съмнявам, че отиваме към ада. Но аз искам да знам как точно ще стигнем до там или най-малко до кое ниво.
Ще поставим ли нашите обезценени 100 левови банкноти в обувките си, за да спираме водата да влиза през дупките на подметките ни? Дали да очакваме нещо като разпада на Римската империя или пък варвари с дълги бради и рога на шлемовете си ще почукат на вратите ни? Дали ще заграбят нашите съкровища и iPone-и, дали ще продадат децата ни в робство и ще изнасилят кучетата ни?
Дали разярени безработни шофьори ще си пуснат дълги коси, ще крадат непродадените коли и ще се впуснат към празните магистрали – като документалната версия на филма „Лудия Макс”? Дали църквата и свещениците ще започнат да принасят животни в жертвоприношение, за да зарадват старите богове?
Да си го кажем простичко.Свърши ли всичко? Или ще продължим да изпитваме още малко неудобство за известно време.
Ще бъдем ли принудени да отменим почивката си и покупката на нова пералня? Ще се преместим ли в по-евтино жилище? Ще се откажем ли от 98-те допълнителни канала по кабелната телевизия? Дали тук става въпрос за известно сътресение или наистина искаме да изкараме ефекта на “дирижабъла Хинденбург”?
Имам готовност да се притеснявам и в двата случая.
Но ако в скоро време не узная за кой сценарий да се притеснявам, ще изгубя тотално интерес.
Ако отиваме по дяволите – искам да знам как точно ще стане това.
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.