Сан Стефано и руската гледна точка

В ден като този погледът е обърнат назад, към историята. Но, какво можем да видим ако обърнем перспективата към 3 март, 1878 година от руска гледна точка?

Почти от своето основаване и след падането на Константинопол през 1453 г, Руската империя, получила името си от днешния Киев (затова градът продължава да има важно символно значение), приема мисията на Трети Рим и в продължение на 500 години съществува чрез експанзия - наречена от днешен путински политолог не политика, а физика.

Войните ѝ с Османската империя - цели 12! - са вероятно най-много на брой в цялата европейска история. По-голямата част от тях, чак до края на 18 век са за… днешна Украйна и най-вече контрол върху днешния Крим (Кримски хаганат), който за пръв път дава излаз на Русия към топлите морета. Тогавашните украински казаци са играли основна роля в тези войни.

Следващите войни са за разширяване на този излаз по цялото северно и източно Черноморие. Особен интерес представлява войната на Русия през 1829 г., когато стига чак до Одрин, а българите напразно се надяват, че Русия е дошла да ги освободи.

Не, тогава още “славянската концепция” не е родена. Възползвайки се от войната на Османската империя с Гърция, подкрепена от Британия - Русия откъсва земите на юг до делтата на река Дунав и Грузия на Изток.

Проблемът обаче е, че завладеният огромен материк в Северна Азия чак до Тихия Океан ( дори Атлантически с Аляска) и северно-източното Черноморие не дава морски излаз на юг, а оттам контрол върху Средиземно море и пряк път по суша до пазарите на Арабия и Индия - които се контролират от Британия и Франция.

Развитието на Русия като земна империя пречи на икономическото й развитие без достъп до световните пазари. Затова задача номер 1 става овладяването на протоците Босфора и Дарданелите.

Тези аспирации стават видни за Британия и Франция, които са силно притеснени от разгрома на Османската флота през 1853 г в Черно море, което налага намесата им и водят до загубата на Русия в Кримската война през 1856 г.

Същевременно, в Европа тече териториално преразпредление на лингвистично-културна основа: Прусия обединява немскоезичните държавици в Германия; Франция помага на Пиемонт да сглоби Италия.

Тогава едва възниква идеята за “максимално славянско обединение” под “бранда” България, а въстанията през 1875-1876 и големият състрадателен отзвук на Запад дават “благороден” повод на Русия за реванш.

Историята е ясна. Русия стига до мечтания Константинопол, но там - между нейната армия и Султанския палат я чакат … британските кораби. И следва Сан Стефано.

Берлинският конгрес завинаги лишава Русия от мечтата за пробив на топлите морета, като Британия получава Кипър за крепост срещу руски пробив през проливите.

А след разпада на СССР, Русия остана само с  едно малко късче бряг на Черно море. 

Нормално е на някой следващ император да му хрумне идеята за връщане на величието от едно време. И той трагично се появи.

Какво е общото между всички инвазии на Путин в Грузия, Крим и сега Украйна?

Бинго  - Черно море!

А има ли след Украйна по-близък и “подходящ” народ от българския, който да даде благородни мотиви за следващото “Освобождение”?...