Sustainable America-2

(Продължение от миналата колонка)

Ню Йорк, специално за „Мениджър Нюз”

Задачата с „разказа по американска картинка” се усложнява значително, когато човек попадне в Ню Йорк. Картината е голяма и от първия момент започва да пулсира пред очите ви. Човек именно попада в Ню Йорк, защото всичко което е очаквал или предполагал е много малко и ограничено най-много до телевизионен или кино-екран.

А реалността е устойчиво огромна, забързана и изначално космополитна. Нюйоркчани си признават, че трудно издържат на стреса и на непрекъснатото преследване на резултати, но добавят, че не си представят да живеят другаде. Жаждата на милиони хора от цял свят да станат част от този луд и изкусителен свят е толкова голяма и устойчива, че няма как в даден момент новите луксозни квартали да не се „врежат” в гетата. Така напр. работническо-индустриалният (някога) Бруклин е станал шикозно място за живеене със заведения и екстравагантни жилищни площи и хората са готови да чакат с часове на опашка, за да закусят в някой бивш завод, превърнат в уютно бистро. Откритите площи, които някога са служели за складиране на готова продукция днес са паркове и сцени под открито небе.

Ню Йорк е от градовете, в които изкушеният пътешественик трябва най-много отвсякъде другаде по света (доколкото може) да страни от туристическите места. Шопингът е един от начините да се присъедините към местните, на които никога не достигат дрехи, обувки и брандове, с които да покажат, че заслужават принадлежността си към „Голямата ябълка” – понятие, чийто произход самите те се затрудняват да ви обяснят. Моят дилетантски опит да направя библейски базирано сравнение, свързано с големите изкушения и неспирният извор на познание приемат охотно като логичен. Макар и официалните версии да твърдят друго. Когато човек попадне в магазин в Ню Йорк, разбира защо някои неща, които в Европа са му се сторили прекалени, тук просто не са достатъчни; разбира също, че да си просто някакъв-сравнително-известен-дизайнер просто те обезличава в потребителски свят, в който като свръхустойчива тенденция предпочитанията се сменят като поривите на вятъра...

Няколко думи и за болезнения „9/11” почти 10 години по-късно. Нюйоркчани живеят с устойчива болка и шок от събитията. Независимо каква е истината за случилото се тогава, и днес все още никой не е намерил начин да изрази своето категорично мнение по въпроса – може да го направите, когато сте далеч от Ню Йорк, но тук думите са недостатъчни, а позициите травмиращи. В парка, от който тръгват фериботите за острова със Статуята на свободата стои деформирана скулптора, изровена от руините на Световния търговски център – нейното име е „The Globe”; стои тук с устойчивото мрачно излъчване на катедралата в Хирошима и по ирония на съдбата ни напомня за факта, че светът (the globe) никога няма да бъде същият – ще стои ритнат и пропукан от самите нас...

Но все пак – Ню Йорк не е място, в което човек устойчиво може да остане дълбоко и песимично замислен – затова, ако ви се удаде възможност, просто се качете на самолета и си отхапете и вие от Голямата ябълка – човешко е, а и вече няма откъде да ни изгонят!