Tik ToK и фундаменталният избор между сигурност и свобода

В САЩ се води интензивен дебат какво да се прави с Tik Tok. Платформата е 60% собственост на международни инвеститори, 20% са собственост на служителите, но останалите 20% от акциите с решаващ глас са на неговите основатели - китайски предприемачи.

Загрижеността е по две линии. Първо, че приложението събира лични данни на над 100 млн американци, които биха могли да се ползват от китайското правителство. И второ, че подбрани и препоръчвани видеа на политическа тема служат за защита на китайските интереси и гледни точки.

В този контекст, правителството, подкрепено от голяма част от Конгреса искат или Tik ToK да смени собствеността си, или да бъде забранен на територията на САЩ.

Китайските собственици твърдят, че никога не биха споделили информация, дори да бъде поискана от китайската държава. Но понеже на това едва ли някой би повярвал, те предлагат план данните за американските потребители да се управляват от техния американски партньор Oracle в Тексас, под надзора на одобрени правителствени служители, така че да бъдат извън обхвата на китайското правителство. Но това не е достатъчно за администрацията на Байдън, за да се адресира темата със сигурността.

Възможно е обаче да се окаже, че ако китайците откажат, няма да е толкова лесно да се забрани платформата. За разлика от сравнително бързото съдебно потвърждение на забраната на китайската 5G технология на Хуавей в САЩ, тук пречка е първата поправка в Конституцията за свободата на словото. Влиятелни нейни защитници твърдят, че САЩ не може да бъде като Китай - авторитарна държава със забрана на информация - като припомнят, че дори комунистическата пропаганда не е била забранявана по време на Студената война. Съд в Калифорния вече е отказвал забрана на друга китайска платформа WeChat.

Явно фундаменталният въпрос на нашето време е дали съображенията за национална сигурност или свободата на словото ще надделеят.

Защо този проблем е фундаментален?

Защото в ерата на социалните мрежи драматично се промениха качеството, достъпа и обекта на информацията, на чиято база гласоподавателите в демократичните общества оформят своето мнение.

През 20 век информацията през официалните електронни и печатни медии все пак покриваше стандарти за качество, което дори класираше медиите по надеждност. А дори достъпът до жълтите медии минаваше през пазарната цедка на платената информация. Това в голяма степен даваше сравнително обективна картина за страната и света на избирателите. Не на последно място, защото огромният поток информация беше от национален източник.

Но в ерата на социалните медии всички тези ограничения отпаднаха. Сериозните медии с качествена информация отстъпват на екстремните, забавните и шокиращите новини, събития и формати на поднасяне на безплатна информация, чиято цел е събиране на кликове с цел печалби. А тук вече се открива необятно пространство за манипулация на съзнанието и решенията на избирателите, изцяло чрез психологични прийоми.

Така се оказва, че силната цензура на информацията в авторитарните общества работи за устойчивостта на режима и неговите ценности. А свободата на словото в демокрациите става свобода за манипулация на съзнанието и изборните нагласи на избирателите, включително от авторитарни държави, каквото примери вече има в САЩ и Европа.

Затова пълната свобода в демокрациите на информацията в Интернет работи всъщност срещу тях. И ако няма регулация на съдържанието, формата, източниците на тази информация - това може да доведе до краха на демократичните ценности и общества.