Защо светът отново тъне в дълг

През последните 50 години четири приливни вълни от дълг заляха световната икономика, три от които завършиха с криза, пише Су Пин Чан за в. „Дейли телеграф“.

Латинска Америка претърпя загубено десетилетие през 80-те години на миналия век, Азия беше обхваната от рязък спад през 90-те години, а глобалният финансов срив от 2008 г. разтърси целия свят.

Тепърва ще се уточнява съдбата на четвъртата вълна, започнала през 2010 г. Доказателствата обаче сочат, че историята вече се повтаря.

Публичният дълг скочи по време на пандемията от COVID-19, тъй като правителствата поставиха на заден план правилата за заеми, за да поддържат домакинствата на повърхността с финансова подкрепа.

Проблемът със задлъжнялостта впоследствие се облекчи, когато световната икономика се възстанови, въпреки че сега проблемът отново се разпалва.

Международният валутен фонд (МВФ) вярва, че глобалният публичен дълг е на път да нарасне от около 20 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2005 г. до почти равен на размера на световната икономика до края на десетилетието.

Общият дълг, включително заеми, натрупани от правителства, домакинства и фирми, сега възлиза на 307 трлн. долара (250 трлн. паунда), което е увеличение с 10 трлн. долара през първите шест месеца на 2023 г., според Института по международни финанси (ИМФ).

Спадът на съотношенията на дълга след пандемията с премахването на блокадите приключи, като четири пети от скорошното увеличение се дължи на развити икономики като САЩ и Обединеното кралство.

В същото време глобалният растеж се забавя, което означава, че страните не могат да разчитат на разширяване на икономическия пай, за да поддържат дълговете по устойчив път.

Последният доклад на МВФ за глобална перспектива на предупреждава, че много страни вече са напът да растат с половината от темпа, който са имали преди, оставяйки света в посока на постоянно по-нисък растеж, което го излага на икономически сътресения и „намалени възможности за преодоляване на белезите от пандемията и войната".

Директорът на ИМФ Емре Тифтик, смята, че държавите са се пристрастили към дълга.

„В момента повечето държави имат модел на растеж, който се основава изцяло на заеми“, коментира той.

„И когато това заемане се забави, виждаме по-малък растеж. В средносрочен до дългосрочен план това има големи отрицателни последици, така че сме притеснени. Особено ако темпът на това натрупване на дълг е изключително бърз“, каза Тифтик

Дългът не винаги може да бъде овладян

По-високите лихвени проценти също доведоха до скок на разходите за обслужване на дълга, тъй като някои държави продължават да заемат огромни суми, за да покрият разликата между данъчните приходи и публичните разходи.

Това разтревожи както банкери, така и икономисти.

„Фискалните разходи са повече, отколкото когато и да било в мирно време, и съществува това усещане, че централните банки и правителствата могат да се справят с всички тези неща, но аз съм предпазливи“ ,каза миналата седмица главният изпълнителен директор на JP Morgan Джейми Даймън.

Мохамед, главен икономически съветник в Allianz, казва, че проблемите с дълга няма да засегнат еднакво страните. „Въпреки че тежестта на дълга се увеличава в повечето страни по света, последиците варират доста“, каза той.

„Някои страни са в особено добра позиция да се справят с по-тежките дългови натоварвания, особено след като имат солиден средносрочен потенциал за растеж и се възползват от структурни предимства като дълбоки финансови пазари и глобално приемане на тяхната валута. Други вече са на или много близо до точката на пречупване, като им липсват външни или вътрешни ресурси, за да посрещнат тежкото и нарастващото обслужване на дълга“, добави Ел-Ериан.

Сред тези, които са в критична ситуация, има много развиващи се икономики, които са изключени от международните дългови пазари.

Тифтик отбеляза, че от 73-те държави, определени от Световната банка като едни от най-бедните и уязвими по време на пандемията, само две са успели да вземат външни заеми тази година.

„Само Монголия и съвсем наскоро Узбекистан този месец успяха да наберат капитал от международните дългови пазари. Останалите нямат достъп“, каза той.

„Много са смазани под тежестта на дълговете си. В някои африкански страни повече от 50 процента от държавните приходи отиват за разходи за лихви“, добави Тифтик.

Други вече са изпаднали в неизпълнение. Миналата година се наблюдава най-големият брой на случай на неплатежоспособност по държавни облигации от 1983 г. насам – резултат, който лесно може да бъде надминато през 2023 г.

Повишаващите се лихвени проценти доведоха до пропуснати плащания по дълг на стойност рекордните 550 млрд. долара само тази година спрямо 330 млрд. долара през 2019 г., според ИМФ.

Въпреки че това представлява по-малко от 1% неизплатен дълг, тенденцията е ясна, тъй като все повече страни се давят в дългове.

Тиха криза

Айхан Косе, заместник-главен икономист на Световната банка, казва, че дори и страните да не изпаднат в неизпълнение, много от тях вече са в средата на „тиха дългова криза“, при която заемите в продължение на няколко години са оставили страните постоянно на ръба на фалита.

Деноминираният в долари дълг също остава проблем за страните, тъй като комбинацията от нарастващи лихвени проценти и страхове за глобалната икономика повишават стойността на долара в сравнение с валутите на нововъзникващите пазари.

В момента има 12,9 трилиона долара дълг, деноминиран в долари извън САЩ, според данни, публикувани от Банката за международни разплащания. Приблизително половината от тях трябва да бъдат рефинансирани през следващата година.

Но дори по-силните икономики изпитват затруднения. Заемите в развитите икономики остават над нивата преди COVID-19. Бюджетната служба на Конгреса на САЩ смята, че дефицитът на Америка ще достигне 10% от БВП до 2053 г. спрямо сегашните 6%, тъй като населението продължава да застарява.

Тифтик от ИМФ и Косе от Световната банка са съгласни, че страни като Обединеното кралство и САЩ, които вземат заеми в собствените си валути, не са изправени пред същите предизвикателства при финансирането като нововъзникващите пазари.

Но прекаляването със заеми си има цена. А за напредналите икономики тази цена е по-слаб растеж и по-малко пари за финансиране на обществени услуги, тъй като повече пари на данъкоплатците се отделят за обслужване на дълга.

Примерът на Обединеното кралство е ярък. Още през ноември 2020 г. разходите за лихви по дълга бяха прогнозирани от Офиса за бюджетна отговорност да бъдат само £25,5 млрд. през 2023-24 г. Този март Офисът за бюджетна отговорност прогнозира, че ще достигнат £94 млрд.

Това означава, че разходите за обслужване на дълга могат да бъдат приблизително еквивалентни на 4,5% от БВП през 2022-23 г., повече от два пъти над изразходваните през предходната година 2% и най-високите след периода след Втората световна война.

Очаква се лихвите по дълга на Обединеното кралство тази година да надхвърлят целия бюджет за образование.

Тифтик каза, че за САЩ, които наскоро бяха посочени от МВФ заради своите „тревожни“ нива на заеми, въпросът не е дали те ще „изпълнят ангажиментите [за заеми]“.

Забавен растеж

 „Истинският въпрос е колко наистина искаме да посветим  отдържавните приходи за лихвени плащания? Колко полезно е това за подпомагане на растежа? Основният въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е лихвеното бреме на тези големи купчини от дългове.“

Според него политиците трябва да се съсредоточат върху растежа, ако искат да не бъдат смазани от дълга.

„За политиците е изключително важно да създадат благоприятна среда за растеж“, каза Тифтик. „Това е критично, защото растежът се движи от частния сектор. Така че частният сектор иска яснота и не обича несигурността. Това е най-важният фактор при вземането на инвестиционно решение, така че благоприятната среда е ключова“, добави той.

Косе от Световната банка казва, че времето вече изтича.

„Започнахме с една от най-дълбоките глобални рецесии през 2020 г. Имахме възстановяване. След това растежът спадна. Всяка година растежът е по-слаб от предходната година на световно ниво. А през 2010 г. ръстът беше около 3 процента. Сега е 2,5%. Обединеното кралство и Европа са изправени пред огромни демографски предизвикателства, огромни предизвикателства по отношение на производителността, огромни предизвикателства по отношение на устойчивия растеж на инвестициите“, коментира той.

По думите му рискът сега е светът да се хлъзне в загубено десетилетие, причинено от „бомба със закъснител“ от дълг.

„Мисля, че е честно да кажем, че вече сме загубили първата половина на 2020 г. Големият въпрос сега е дали ще загубим втората“, каза Косе.