А ние сме идиоти

Най-голямата фалшификация на българската история са направили самозваните тържествени и пренавити патриоти. Гневна съм им, че са ни пренаписали и преподнесли героите по начин, който ги прави отблъскващ за всеки, търсещ модел за подражание. Обезкървили и обезплътили са ги, превърнали са ги в изкуствени нереални образи, с които никой не може да се идентифицира - опази боже! - а може само да благоговее и коленичи пред тях като пред някаква мутация на нацията ни, в чиято генетика основополагаща роля има конформизмът. Но не бива да бъде като тях, защото те са непостижими, те нямат недостатъци, те за ефирни евнуси - твърди официалната патриотарска пропаганда. Аз пък не съм съгласна. Може да ви звучи малко самонадеяно, но за мен Христо Ботев е колега-журналист, от когото не спирам да се уча и когото много бих искала да познавам като приятел. С когото дори бих искала понякога да се скарам.

Затова на всеки 2 юни си имам ритуал - препрочитам си публицистиката му, за да се докосна до онзи гневен луд млад мъж, онзи хулещ всичко свято бунтар, който иска да се напие, за да забрави с какво е обграден. Защото и на мен често ми се иска същото. Но патриотите не ми позволяват да говоря за това, че е бил почитател на кръчмарския живот и хубавите жени, че е обичал да се забавлява, че е живеел малко на ръба, дори безоотговорно. Че е скачал на всички възрожденски авторитети и - както биха казали

днешните младежи - ги е “хранил с черпка”, че се е отвращавал от примирението на народа си с потисничеството както на падишаха, така и на килимявките. Той е бил еднакво гневен както на тогавашните първенци нагаждачи, така и на сънародниците си, темпераментната му душа се е дразнела на страха и примиренчеството им. В публицистиката си не спира да им се кара като на непослушни деца, но пък ние обичаме да цитираме посланието му към жена му Венета: “После отечеството си най-много съм обичал теб”, което ни повежда в съвсем друга посока.

Христо Ботев е рок звезда с всичките й чаровни самоунищожителни недостатъци и грехове. Той не е безплътна икона. Често си го представям като част от “Клуб 27” - небесната вече компания от световни млади артисти като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Кърт Кобейн и Ейми Уайнхаус, изгорели докрай в раздаването си за публиката и изкуството си, макар да ги е надживял с една година и да си е отишъл от този свят на 28.

Най-високият слой на българската интелигенция в последните години предпочита деликатно да мълчи и да се оттегли. Омерзени били големите ни творци от ниското ниво на обществения живот и не искали да се цапат, участвайки в него. И то точно във време, когато най-много ни трябват. Бих могла да си представя колко унищожителен би бил Христо Ботев към тези хора, ако можеше да ги види отнякъде, застинали в самосъзерцателна морална надменност. Той си го е казал още преди век и половина в “Длъжността на писателите и журналистите”:

“Ако премълчите, то няма да ви се отяде от езика, а ако не премълчите, то няма кой да ви каже "аферим". Секи човек има свои грехове и сяка душа се бои от адските духове,

следователно мълчанието е една от ония добродетели, които се похваляват от сяко пъповъзвишение и от сяко щастливо миропомазание..."Ех, мой синко, мълчанието е една от най-главните комерчески добродетели" - говори пъповъзвишеното величество на своите подчинени, които му помагат да се кълне пред купувачите си и да лъже и с ушите си. Идете после това и не говорете, че мълчанието е голяма добродетел!”

Представям си го и как би седнал да пие с тях в някоя кръчма, как разпалено би спорил, че не са прави да се примиряват и отшелничестват и как най-накрая е много вероятно и да се сбие с тях. Да го арестуват с дрога или за нарушаване на обществения ред. Никоя партия няма да го покани за свой функционер или пропагандатор, макар всички управления след смъртта му да са се опитвали да го закичат на ревера си като брошка. При комунизма го изкараха първия български социалист, сега пък бил родоначалник на евроатлантическите ценности. (Точните думи на зам. председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов при включването му в ритуалния поход към Околчица бяха: “Убеден съм, че днешните ценности и идеали на Европейския съюз отговарят на заветите на нашите деди.”)

Другите нации пишат книги и снимат филми за героите и моделите си за подражание, в които ги представят като хора с всичките им слабости, с паденията и любовниците им, с пороците и грешките им. За да станат близки на хората, да покажат, че човешката природа е способна въпреки несъвършенствата си на велики подвизи. У нас все още никой не се престрашава да посегне талантливо към тези теми и да погледне на героите ни от този ъгъл. Защото пишман патриотите ще го разкъсат.

Днес е панихида. Поетът би предпочел да пием по чаша вино в негова памет и да си изрецетираме някое негово стихотворение. Да го почетем като наш близък. Не да вият сирени на обед и политици да държат фалшиви приповдигнати речи в негово име. Все пак почитаме една луда глава, един 28-годишен млад мъж, изгорял преждевременно в желанието си да направи света по-добър. А не достолепен патриарх или монах.

А ние наистина сме идиоти, както ни е казал Ботев, защото не искаме да се сближаваме на човешко ниво с големите си умове и души, а ги захвърляме в тържествена самота и 

позволяваме на фалшиви самозванци да ги ползват за пропаганда.