Акад. Стефан Додунеков: Без калкулатори нашите баби са изучавали комбинаторика

- Господин Додунеков, навлизането на модерните технологии в училищата ще промени ли начина на преподаване на математиката?

- Интернет вече го прави. Една голяма част от знанията и уменията младите хора получават не в сградата на училището, а извън нея. В класните стаи с добре подготвени педагози учениците овладяват математиката като работят със съвременните технологии. Глобалната мрежа е много по-атрактивен източник за нови знания. Работата на учителя оттук нататък ще е предимно да структурира тези знания, да мотивира учениците и да отговаря на технте въпроси.

- Ползването на хардуерни и софтуерни средства помага или пречи на младите хора при изучаването на науката? Със или без таблет или компютър по-ефективно може да се изучава математиката?

- Първоначалните знания в математиката трябва да бъдат овладяни с лист и молив. Младият човек трябва да познава основните принципи на логиката. Едва след това идват мощните компютърни системи. В България имаме създадени модерни софтуерни системи - „Геонекст” и „Геогебра” за решаване на сложни задачи. Те се ползват в образованието. Международният проект „Фибоначи”, в който участва Институтът по математика и информатика, създаде възможността учениците сами да достигат до решения на определени задачи, като работят с компютър. Този проект се реализира в средни училища в София, Варна, Пловдив, Велико Търново, Плевен и други градове.

- Математиката, която са изучавали нашите баби и дядовци в училище по-сложна или по-проста е била спрямо тази, която сега се преподава?

- В края на 19-ти век в българските гимназии са се преподавали елементи на математиката, за които днес много хора дори не са чували. Без калкулатори нашите баби и дядовци в средното училище са изучавали комбинаторика, финансова математика, застрахователни схеми, изчислявали са сложни лихви. След Освобождението целта на средното образование е било да бъде на високо ниво, защото тогава в един много дълъг период е нямало висше училище. Някои от министрите са били само със средно образование. Последните години обаче се случва нещо много тъжно. Беше решено да се върви към „олекотяване на учебното съдържание”. Седмичният брой на часовете, в които се изучава математика, бяха намалени от 5 на 2 в средния курс и в професионалните гимназии. Това време е крайно недостатъчно, за да се овладеят математическите знания в дълбочина. Най-потърпевши от този факт са висшите технически училища.

- Български ученици редовно се завръщат от световни олимпиади по математика със златни медали. Това се дължи на техните лични усилия и талант или е цялостна оценка за нивото на преподаване и овладяване на математиката у нас?

- Талантът на българските ученици е безспорен. Благодарение на математическата колегия у нас, която включва десетки учители и научни работници, Съюза на математиците в България, Института по математика и информатика, преподаватели в Софийския университет и други български висши училища., е създадена уникална система за ранно откриване и работа с умни деца, които имат мотивация да се развиват.

България е съосновател на международните олимпиади по математика, през 1989г. у нас се проведе първата. Нашите ученици редовно печелят призови места. Общата статистика показва, че България е на 6. място в света по брой спечелени награди. През последните години Китай е тоталният лидер в олимпиадите по математика. Там до финалния кръг на националната олимпиада по математика, от който се излъчат участниците в международната олимпиада, достигат 300 хиляди ученици. В България на финала отиват до 60 деца. Говорим за несъизмерими мащаби, и въпреки това България почти винаги е в челната десятка.

- Аристотел казва, че математиката е универсален език за законите на природата. Как бихте разтълкували тази мисъл две хилядолетия по-късно?

- Човешката цивилизация не е измислила по-ефективен инструмент за развитие на интелекта. Голямата част от съдържанието на учебниците по математика за средното образование не са променяни със столетия. Това са вечни знания, благодарение на които се случва научно-техническия прогрес. Обърнете поглед към едно от най-големите съвременни постижения – цифровизацията, интернет и мобилните комуникации и бързо ще установите, че те нямаше да бъдат възможни без математика.

АКАД. СТЕФАН ДОДУНЕКОВ e директор на Института по математика и информатика към БАН и председател на УС на Съюза на математиците в България. Президент е на Math Society of South-Eastern Europe. Става професор през 1990 г. Избран е за член-кореспондент на БАН през 2004 година. От 2008 г. е академик. Преподавал в Софийския университет, Великотърновския университет, Бургаския свободен университет, Югозападния университет в Благоевград и др. Водил е курсове в Линчьопинг, Гьотеборг, Улм, Делфт. Автор е на 124 научни труда, 3 книги, 12 учебника и учебни пособия. Цитиран е над 600 пъти. Член е на Information Theory Society, American Mathematical Society, Combinatorial Society in China.