Биещото сърце на партиите

Някога наричаха милицията „биещото сърце на партията”. Типичният милционерско-партиен хумор си имаше основание. Партията не можеше без милицията, тя туптеше в гърдите й, от пулса й зависеше зрелостта на социализма. А освен че туптеше, това сърце и побийваше – когато се налагаше, и когато партията му наредеше.

Заради тази си жизненоважна функция милицията във всичките й пагонни и подпагонни разновидности и проявления, беше на почит в онова време. Милиционер – това звучеше гордо. Партията те уважава, народът се страхува от тебе.

През новото време почитта на народа към милицията му изветря. Хората престанаха да се страхуват и прозряха, че полицаят и той е човек, и той душа носи и къщи храни. И то с една палка и с една легендарна парола:”Кво праим ся?”
Партиите също вече не почитат полицията, но я уважават и използват пълноценно, когато им дойде реда да управляват.

И така за 25 години полицията загуби почитта си, но си запази привилегиите. Ранното пенсиониране и 20-те заплати накрая. Които 20 заплати се равняват на пенсиите за 5 години на учител. С други думи – полицаят се пенсионира 15 години преди учителя, но вече го води с пет на нула. И то кеш. Бъдете уверени, че сигурно половината учители я изкарат, я не пет години след пенсия. Пребити от работа, побъркани от учениците си, унижени и оскърбени от отношението на държавата към тях. Ако някой труд заслужава специално уважение, то това е учителският. Даскалът трябва да се пенсионира по-рано от другите и да получава 20 заплати накрая. Преди по-малко от месец  "Атака" предложи това в парламента, но управляващите го отхвърлиха даже без дебати. Защо? Защото дотам е докаран българският учител. На никого не му пука за него. А той дотолкова се обезвери, че дори спря да се бунтува и стачкува. Чака си лятната ваканция, а тя като дойде се сеща, че няма пари за море.

Но да се върнем към полицията. Тя се бунтува от отношението на държавата към нея. Ченгетата опушиха градинката пред „Св.Седмочисленици”, оплискаха я с кафета. Един от тях каза пред камерите:”Вие как си представяте човек на 50 години да гони престъпници?” И пусна три-четири колелца дим, с тънка усмивка, доволен от остроумието си .
Ами как гонят бандитите в Австрия, Белгия, Кипър, Дания, където полицаите се пенсионират на 60 години? Ами в Германия, където годините за пенсия стигат до 65 в зависимост от службата. Да не би дъртите ченгета там да са запуснали работата си и тези страни да са рай на престъпността? В щатите, тази полицейска държава, ако искаш да ползваш всички привилегии се пенсионираш на 55, но с 30 години стаж. Включително за ЦРУ и ФБР. Нашите искат 20 години стаж и да закачат шапката на тоягата. Но в шапката да има 20 заплати  и те да са на 50 години. После да идат да упражняват професията в топлия офис на богата фирма или банка. Да не говорим, че същата привилегия получават и готвачи, чистачки, треньори, навлекли удобната униформа на закона.
Искате много, а какво получаваме ние, които ви плащаме заплатите и пенсиите? Съжалявам, но нашата полиция ни пази само в песента на Веско Маринов. Майките ни тръпнат от страх.

И да се върнем пак към учителя. Той, скромният и беден български учител следи дискусията и бунта на полицаите. Беден е, но умен. И знае, че при всички случаи от тази ситуация победител ще бъде полицията. Властта не обича да я има за враг. И може да резне полицая в годинките – и за стаж, и за пенсия, да му скрои по-малка шапка за заплатите накрая, на все пак съпоставен с учителя, той пак ще бъде привилигерован. Ще се пенсионера по-рано и с по-голяма пенсия. На биещото сърце на партиите ще му направят байпас и пак ще си тупти доволно. А даскала? Даскала вълци го яли.