Бордовете не работят добре. Може ли това да се промени?

Бордовете не функционират както трябва. Мина повече от десетилетие от първата вълна регулаторни реформи след скандала с Enron Corporation, и въпреки множеството указания, издадени от независими контролни институции като Международната мрежа по корпоративен контрол (ICGN), повечето бордове не изпълняват основната си мисия – да упражняват строг контрол върху мениджмънта и да осигуряват силна стратегическа подкрепа в усилията му за развитие на бизнеса.  

Това не е само мое мнение. Директорите също знаят, че не се справят добре. Едва 34% от 772-мата директори, участвали в проучване на McKinsey са съгласни, че бордовете, в които членуват, са напълно наясно със стратегиите на своите компании. Попитахме високопоставени изпълнителни директори от целия свят кой най-силно ги притиска да се фокусират върху текущата печалба за сметка на дългосрочните цели. Най-често запитаните – 47% от тях – отговарят, че това е бордът на директорите. А колко от тях членуват в бордовете на публични компании? Цели 74 процента.
Резултатите са шокиращи. Как компаниите биха могли да помогнат на бордовете да изградят нагласата, че дългосрочния просперитет на компанията е по-важна от бързата печалба? Добра първа стъпка би било да се обясни ясно и категорично за какво отговарят директорите и за какво им е гласувано доверие. Повечето вътрешни кодекси наблягат на два ключови елемента: лоялност – поставяне на интересите на компанията над личните – и разсъдливост – внимание, умение и старание при вземането на бизнес решения. Едва ли един лоялен и разсъдлив директор би принудил мениджмънта да увеличи краткосрочната възвращаемост на инвестициите на акционерите за сметка на развитието и успехите на компанията в дългосрочен план. Дори напротив, логично е да смятаме, че той или тя работи за разцъфтяването на организацията за години напред.

Ако директорите не забравяха този свой дълг, бордовете щяха да са много по-различни – щяха да губят по-малко време в разговори за оправдаване на финансовите очаквания през следващото тримесечие, спазване

на законите (въпреки че това е изключително важно) и избягване на съдебни дела. И биха прекарвали повече време, обсъждайки нови продукти, услуги, пазари и бизнес модели, както и сграбчването на възможности, които биха донесли много изгоди на компанията в далечното бъдеще. Нека се вгледаме в няколко добре познати области, които спешно се нуждаят от промяна:

Инвестиция на време в стратегиите

Повечето експерти по управление биха се съгласили, че директорите на публични компании трябва да работят повече дни в годината и да посвещават повече време на разбирането и оформянето на фирмените стратегии. Въпреки че препоръчваме членовете на бордовете да отделят поне 35 дни годишно на тази работа, точният брой дни, в които те се събират за съвещания, не е основният проблем. Най-важни са качеството и нивото на задълбоченост на дискусиите на тема стратегия.

Привличане на дългосрочни инвеститори

Въпреки че бордовете носят известна вина за това, че изпълнителните директори се чувстват притиснати да постигат бързи резултати, нямаме съмнения относно точния произход на този натиск – финансовите пазари. Затова е жизненоважно инвеститорите, чието право на собственост ги превръща в значими участници в капиталистическата ни система, да се противопоставят на влиянието на пазарите. Бордовете могат и трябва да са много по-активни в инициирането на диалог с големите и дългосрочни акционери, много от тях биха оценили тези усилия.

По-високо възнаграждение за директорите
Добрите капиталисти вярват в стимулите. Има нарастващ консенсус за това, че директорите трябва да членуват в по-малък брой бордове и да получават по-големи заплати. Напълно сме съгласни с това твърдение, но по-важно е заплащането да бъде преструктурирано в дългосрочно възнаграждение. За да мислят и да се държат директорите като собственици, компаниите трябва да изискват от тях да влагат повече усилия в бизнеса. Това може да бъде постигнато, ако им бъде осигурен стимул под формата на дялове, част от които да стават тяхно лично притежание едва няколко години след оттеглянето им. Освен това, от бъдещите директори трябва да се изисква да купуват акции със собствени средства.