Българският лев е надценен. 1 евро струва повече от 1,9558 лв.

Този мит продължава да е разпространен, въпреки че лесно се опровергава. Първият и най-силен фактор зад идеята, че левът при плаващ курс би поскъпнал, е изчислението на ефективен валутен курс на базата на търговските потоци. Данните на БНБ и на Банката за международни разплащания (BIS) показват, че левът трябва да е поскъпвал през изминалото десетилетие. Индексите на реалния ефективен валутен курс се повишават значително и в известна степен това щеше да се отрази върху лева при един свободен пазар. САЩ са отличен пример за връзката между ефективния и пазарния валутен курс, след като и двата се движат заедно от 2002 до 2008 г. Но инвеститорите имат способността да преиграват и пазарният курс е по-динамичен от ефективния. Ако реалният ефективен курс е индикатор за подценената ни валута, стойността му трябваше да бъде между 50 и 70% по-висока и едно евро да струва един лев.

Валутният курс се движи, докато се получи изравняване на цените в две държави. С еднакво количество левове може да се платят повече стоки и услуги тук, отколкото в Германия, ако валутата ни се конвертира в евро по фиксирания курс. Плаващият валутен курс обаче се стреми да намали разликата между ценовите равнища в двете страни, което означава поскъпване на лева спрямо еврото. В такъв случай ще има изравняване на цените на стоки, каквито са лесно транспортируемите храни, дрехи или електроника. Тоест по-скъпите стоки от чужбина ще поевтиняват, докато продължава повишаването на лева, а процесът ще се поддържа от износа на по-евтина продукция към по-скъпия пазар. През последното десетилетие имаше много по-голяма инфлация у нас в сравнение с Германия. Това компенсира в някаква степен разминаването на цените, а плаващ валутен курс със сигурност щеше да свие допълнително разликата. С колко обаче, никой не може да каже. В теорията на паритета на покупателните сили има логика, но се разминава с поведението на пазарните курсове. И най-добрият пример е курсът евро/долар – оказва се, че през 86% от последните 246 месеца валутният курс е бил повече от 5% под или над равновесната стойност според паритета на покупателните сили. Дори и диапазонът да бъде разширен на 10%, пак валутният курс е извън него през две трети от времето. Подобна е ситуацията и с останалите валути. Неравновесията са много по-големи при курсовете на швейцарския франк или австралийския долар, което показва, че паритетът на покупателните сили не е значим фактор за пазарите. И не може да бъде съществен аргумент, че левът днес щеше да е по-евтин или скъп спрямо еврото.

Инфлацията има и един косвен ефект върху валутните курсове. Това е нейното влияние върху лихвените проценти. За пазарите те са от голямо значение, защото се отразяват пряко върху капиталовите потоци през граница. Когато лихвите в една страна са по-високи, към нея започват да се насочват капитали от страните с ниски лихви. Затова валутите на Австралия и Нова Зеландия сега поскъпват, а на САЩ - поевтинява. България също има предимство по отношение на лихвените проценти спрямо Еврозоната. Разликата през последните години е около 1% за депозитите на домакинствата в лева и евро, без да има включен валутен риск. Това би бил фактор в подкрепа на поскъпване на лева през последните 10 години, включително и поради силния растеж на икономиката през повечето от това време.

Но има и пазарни сили, които биха действали към поевтиняване на лева. Това са търговското салдо на страната и преките чуждестранни инвестиции. Дефицитът във външната търговия „източва“ валутните резерви на страната и изисква капиталови потоци за финансирането му. Перманентен външнотърговски дефицит ще свали валутния курс, който впоследствие ще оскъпи вноса и ще направи износа на страната по-конкурентоспособен. Но не и непременно негативен фактор, защото може да се дължи на внос на машини и оборудване, който да се финансира с преки чужди инвестиции, и впоследствие да се увеличи БВП на страната, включително и чрез износ. Това се случи в България, когато имахме голям дефицит. Кризата в потреблението и възстановяването на външните пазари го промениха. За две години дефицитът се стопи от 1,5 млрд. лв. месечно до няколко десетки милиона. Левът нямаше да е под натиск поради дефицита, защото той се финансираше от чуждите инвестиции. Дори и валутата ни да беше паднала преди 2008 г., промяната във външнотърговското салдо оттогава щеше да засили лева.

Всички фактори сочат, че левът е подценен или би поскъпвал през последните години, ако валутният курс се определяше по пазарен принцип. Най-вероятно кризата щеше да накара спекулантите да продават много активно лева в края на 2008 г., което щеше да подобри повече външната търговия и сега валутата ни щеше да расте поради положителното салдо. Периодите на поевтиняване на лева щяха да са кратки, само че големите движения на валутите щяха да повишат несигурността за бизнеса. И вероятно щяха да минимизират всички ползи за българския бизнес, при това без да се отчита загубата на доверие в банковата система или в лева от липсата на валутен борд.