Вие лично бихте ли изпратили детето си в този Студентски град?

Покрай поредния случай на убито момче след пиянски скандал в Студентски град най-много се ядосах на поредните твърдения, че разплитането на възела там е трудно.

Да, и в живота, и в политиката има лесни и трудни решения. Лесно е например да заплашиш с уволнение министрите си, ако не върнат бонусите, трудно е да направиш административна реформа, за да може в раздаването на бонуси да има ред и прозрачност, лесно е да притиснеш за отстъпки за лекарства от фармацевтичните фирми, трудно е да обясниш защо в здравеопазването цари страшен хаос.

Не е за вярване, че в държава с претенции, че е европейска, съществува такова уродливо явление в самия център на висшето образование - дискотеки, чалготеки и барове, леснодостъпна дрога, всекидневни побоища и скандали, леещ се навсякъде алкохол. Бил съм лично в студентски кампуси и САЩ, и в Англия, и в Германия - едни млади хора учат, спортуват и се забавляват, всичко обаче е така уредено от съответните власти, че обучението е водещото. Най-нелепи на фона на безобразията в нашата образователна Мека обаче са избраните да слагат ред и постоянно мрънкащи чиновници от всички власти, убеждаващи широката публика, че не са виновни, че така се било получило, че частната собственост е неприкосновена, че в крайна сметка нищо не може да се направи и пр. щуротии.

Аз обаче смятам, че за всяка отвратителната ситуация има конкретни виновни и ето кои са те поне според мен:

1. Ректорите и въобще ръководителите на университетите, които казват, че превръщането на градчето в студентски кампус не зависи от тях, което не им е попречило да дадат под наем помещения в своите сгради за чалготеки и барове. До момента те отговаряха и за общежитията, да се чудиш толкова ли е трудно да забраниш влизането след 24.00 часа и внасянето на алкохол и да се маеш толкова ли е невъзможно да изпъдиш публично 10 калпазани, които вместо да учат, се напиват през вечер. Останалите бързо ще разберат за какво става дума и ще си направят сметката - нисък наем и дисциплина или 2 пъти по-висок пазарен наем и свобода.

2. Образователното министерство, което се сеща, че има някакъв ангажимент само след поредното убийство. Те трябва да отговарят преди всичко заради чудовищно занижените критерии да учиш висше образование - нима има някъде в Европа свободни места в учебните заведения повече от кандидатите, или пък има някъде толкова университети при подобно население - на практика при намаляло с над 1 млн. човека население в последните 22 години броят на университетите се удвои. Не е лошо и да се замислят за качеството на програмите, които позволяват на мнозинството студенти да завършват с прилични дипломи без да им се налага истински да учат, ходенето отвреме-навреме на лекции, упражнения и изпити е предостатъчно в нашата система.

3. Полицията, която макар и да няма вина за последния случай на убийство след пиянски запой, видимо не се справя с реда в градчето, дали вече е нарочно или поради липса на капацитет е друг въпрос.

4. Столична община, която поне няколко пъти се е заканвала, че няма да дава разрешения за чалготеки, казина и пр. близки до висшето образование институции, но продължава да го прави. А да сте чули да вземат разрешителното на някой, който целонощно нарушава реда за децибелите, поводи са имали и имат и в момента? Това, че повечето заведения са частна собственост не означава, че не трябва да спазват определен регламент, а пък направо ми е неудобно да влизам в подробности кой и как върна земята там на претендиращите реститути и кой и как им даде едни строителни разрешителни за едни сгради и едни нощни заведения.

5. Правителството и избралият го парламент, които напълно неадекватно на фона на безобразията в Студентски град продължават да твърдят, че образованието е приоритет, а не са направили и един-единствен реален напън да променят ситуацията, при условие че разполагат с необходимото за подобни решения мнозинство.

Има ли изход от ситуацията?

Да, поне според мен, управляващите могат да дадат специален статут на Студентски град в няколко прости точки:

- никакви дискотеки и нощни заведения на територията на градчето. Примерно ако се приеме работно време до 22.00 на всички заведения на територията и се забрани пушенето и консумацията на алкохол те сами ще се откажат, но току виж се появи някоя книжарница например;

- никакъв алкохол и цигари в университетите, магазините, заведенията и общежитията;

- драконовски пропусквателен режим в общежитията и драконовски мерки за добро поведение .

Дали властта ще направи промените със специален закон или по друг начин ама наистина не е важно, стига да се случи действително. Абсолютно съм сигурен, че и обществото ще подкрепи подобна стъпка, въпреки че съпротива няма да липсва. Да, късането на договори с няколко дискотеки, барове, денонощни магазини за алкохол и прочие няма да е от най-лицеприятните събития и вероятно ще струва пари, но нали говорим за приоритети на обществото и на това конкретно управление, не може и така, и така. Между другото, в малките американски градчета Кеймбридж (там се намира Харвардският университет и Масачузетския технологиченв институт) и Принстън (там пък е Принстънският университет) цялата местна индустрия е насочена към обслужване на образователния бизнес - къщи и апартаменти под наем, многобройни магазини, закусвални и ресторантчета (но затварящи в 10 вечер). Не усетих местните жители и респективно притежатели на собственост там да се чувстват ощетени, че клиенти са им студенти и преподаватели.

Ако властта отново нищо не направи на фона на широко прокламираните претенции за приоритизиране на образованието, поне за мен това ще са поредните мухльовци, които са готови да предадат на наркодилърите и фолкпевиците децата, които трябва тепърва да градят бъдещето на държавата ни.

На този фон не е изненада, че вече повече от десетилетие над 10 000 български семейства годишно предпочитат да пратят детето си да учи и да си търси късмета в чужбина. И това съвсем не са само богати семейства, а зараждащата се средна класа, която гласува с парите и разума си за бъдещето на новото поколение и срещу статуквото. И когато поредният празнодумец започне следващият път да се пени пред камерите за трудностите в Студенстки град, не е лошо да му се припомни какъв ресурс и потенциал държавата губи годишно от младите хора, отиващи да учат по света (и незавръщащи се в 90 % ог случаите) и да го сравни с благополучието на шепа кръчмари, наркотърговци и припечелващите гузно покрай тях държавни и общински чиновници.