Вододелът Волгин

Свалянето на предаването „Деконструкция“ на Петър Волгин от ефира на „Хоризонт“ раздели гилдията и създаде и на двете страни в този спор изключителни затруднения как да примирят непримиримото. От една страна – как хем да се правиш на защитник на свободното слово и демокрацията, хем да се радваш, че един „путинист и комунист“ вече не е в ефир.  А от друга – как хем да го подкрепиш колегиално и едновременно с това да декларираш вечна лоялност към „евроатлантическите ценности“ и вяра в бъдещето на неолиберализма и дясното. Не им е лесно на хората с опорни точки, стават сложни събития, които не се вписват в предначертаната им от други парадигма. Трябва да се мисли, лоша работа.
СЕМ глоби БНР заради предаването на Волгин, а пък УС на радиото реши да го свали от ефир. Причините – ирония и критика според Волгин, липса на плурализъм според ръководството на медията. Двете събития на пръв поглед нямат нищо общо, но са подозрително близко във времето, което дава основания да се направи обосновано предположение, че едното е причина или повод за другото.
Защитата на „Деконструкция“ със сигурност е непопулярна кауза сред гилдията. Още повече след като зад предаването застана първа БСП и така то вече е обозначено като партиен глас. (Ако е искала да помогне, Столетницата му направи много лоша услуга с тази яростна позиция след свалянето му от ефир.) Хубавото е, че и СБЖ излезе с декларация.
Повечето хомофобски изказвания започват с: „Нямам нищо против гейовете и имам много приятели сред тях, но…“ Та по същата логика днес почти всяка журналистическа подкрепа за Волгин започва с: „Не съм съгласен с крайните му мнения, но…“. Сакън, някой да не те помисли за „путинист и комунист“ като него, макар той да получи този етикет по същия емоционален механизъм, по който други пък се сдобиха с табелките си „соросоид“ и „грантаджия“. Затова няма да се изкуша да напиша дали подкрепям или не тезите на Волгин. Това няма нищо общо с принципната ми позиция. Тя ще се опре на същността на обществения оператор, какъвто е БНР.
Понеже първата ми журналистическа работа е била именно в тази организация, знам, че националното радио е едно от трите места (заедно с БНТ и БТА), където никой не бива да ти казва безнаказано: „Абе знаеш как е, това са рекламодатели, другарчета на шефа, наши политически приятели, по-кротко с тях.“ Във всяка частна медия получаваш такива указания под някакъв вид, дори и в тези, които се правят на свети води ненапити и проводници на единствената обективна истина, даже най-вече в тях. И ако толкова не си съгласен, единствената ти форма на съпротива е да напуснеш и да намериш трибуна, която съвпада с твоите позиции. Или да си направиш блог. Само че в обществения оператор не просто имаш право, но си длъжен да се опълчиш на подобни „опорни точки“, пък дори те да идват от председателя на СЕМ, премиера, НС, най-любимата ти партия и нейния безкрайно прав лидер и т.н.
Работата е там, че именно на обществените медии, които се издържат от данъците ни, разчитаме да не прокарват скрити корпоративни, политически и институционални влияния по финансови или шефско-приятелски причини, както редовно правят частните. От техните журналисти очакваме да вървят против косъма, срещу хвалебствията за линията на управляващите, което не всеки оцеляващ на пазара частник може да си позволи. БНР, БНТ и БТА съществуват по същата логика, по която плащаме и държавните субсидии на всички партии, независимо дали гласуваме за тях или не – за да не може всичко да се напазарува и натиска, за да има поне 3 медии, които са финансово независими, за да правят неудобна журналистика. Един вид, в тяхно лице държавата трябва да храни – и то обилно - куче, което да я лае, и да няма нищо против този лай.
Точно такава неудобна на днешната права държавна линия журналистика правеше „Деконструкция“. Независимо дали си съгласен с нея или не – трябва да я има. Ако питате мен – аз пък искам да се свалят от ефира на БНР и БНТ всички услужливи и беззъби предавания. Искам да се разкарат от обществената телевизия всички сериали, възхваляващи мутрите, и на тяхно място да пуснат образователни и документални филми. И имам право да го искам, защото съм им по някакъв начин работодател с данъците си.
Напоследък гласовете срещу сегашното политическо мнозинство толкова изтъняха и така оредяха, че трябва да пазим всеки публичен противник на властта като гаранция за повече демокрация. Защото плурализмът не се създава само с две гледни точки в едно предаване, а чрез множество разнообразни гласове в целия ефир. Независимо колко крайни са те, стига, разбира се, да не призовават към насилие и нарушаване на права. А това предаването „Деконструкция“, доколкото ми е известно, не е правило, то просто имаше определена позиция. То бе един от най-големите опоненти на тезисите на властта напоследък – че ЕС, НАТО и САЩ са непогрешими и съвършени (което е напълно невероятно и някой трябва да се усъмни и в това и да критикува тези три стълба на новия български официозен консенсус); че неолиберализмът ще ни спаси от всички злини (вяра, сериозно разклатена в западното общество); че дясната политика е единствено правилната (при толкова бедни хора в тази страна и това трябва да се подложи на здравословен скептицизъм, още повече когато на власт е дясно управление). „Деконструкция“ бе едно от малкото места, което даваше трибуна точно на този вид опозиция срещу възцарилия се по другите медии съмнително широк консенсус по горните въпроси. И точно на тази критика мястото й е в обществените оператори.
Та искам да кажа, че като данъкоплатец съм съгласна да плащам, за да чуя в БНР и БНТ и гледни точки, с които може и да не се идентифицирам. Но искам да ги има. И – да парафразрим Волтер - бих умряла за правото да си харча така парите. Като човек, който пише, като гражданин, на който му пука, не намирам ничия запушена уста за повод за радостен триумф, а точно за обратното. Дори тя да е и на мой опонент. И ме е срам, че за голяма част от нашата журналистическа гилдия все още има „правилно“ и „неправилно“ репресирани. Ето затова сме на 106-то място по свобода на словото, не заради запалената кола на изключително уважаваната от мен Генка Шекерова. А защото сами си подливаме вода в името на изкуствено поддържано разделение и не стоим единни като общност зад правото на изразяване на всички, дори когато не сме съгласни един с друг.