Годината на трите папи и двете каки

Отива си една спокойна година за един спокоен народ. Народ, на който вече не му пука от нищо и за никого. За него е важно само спокойствието. На българина вече му писна да чака богати дни, не вярва, иска само спокойствие.
Покрай рождество Доган отстреля Местан и хвърли скалпа му при другите кандидати за трона в сарая – Осман Октай, Гюнер Тахир, Мехмед Ходжа, Касим Дал. И това отстрелване стана тема на празниците – най-големият българин ли е Доган, турски шпионин ли е Местан, геополитика ли е скандалът, ДПС към Путин ли тръгва или ще слага бурката? Приказки, коментари, анализи, радиа, телевизии. А никой не коментира наглата провокация на Местан, когато заедно със свитата си ръкопляскаше и се кълчеше от кеф при изпълнението на „Кой уши байряка, кой му тури знака” – гаврата с Райна Княгиня. Никой. Мисля че още тогава Доган го сложи на мушката. Не защото той е български патриот, а защото знаеше, че такава политика е губеща. Но България спокойно понесе провокацията. Все едно, че това не се е случило. Сега вече е лесно – Местан падна, и видяхме, че направил сватба за милиони, че дъщеря му получила подарък от турския посланик кола за 300 000 евро, че лобирал за протурски поправки в закон. А бе черен, та черен днес. А вчера – ашколсун на турчина с най-добър български език, аферим на спокойния и мъдър политик, машала на наследника на Доган. Такъв народ сме, спокоен.
Такива са ни и службите. Спокойни, не се паникьосват. Изобщо не им направи впечатление, че един лидер на българска политическа партия, и то не каква да е, а втората по влияние в държавата, се скри в турското посолство. И както сам си призна – защото усещал заплаха за сигурността си. Нищо че за сигурността му се грижат четирима гардове от НСО. Пазен от НСО български политик търси сигурност в турското посолоство?! Някъде писаха, че всеки месец Местан  е струвал по 40 000 лв. на държавната хазна. Сметките показвали, че са прахосани 880 000 лв. на българския данъкоплатец, за да бъде пазен Местан през последните 22 месеца. Наши го пазят, а той се крие в чуждо посолство.
На министъра на вътрешните работи това не му ли се стори малко скандално, че да вземе позиция по въпроса. Не. Ами на президента и върховен главнокомандващ? Не. Тишина и спокойствие са обзели държавата.
Тиха и спокойна година си отива. Полицаи, пожарникари и военни се поразмърдаха малко, когато им бръкнаха в джоба. Опитаха да протестират, но когато видяха как всички скочиха срещу тях, се спряха. Колкото толкова, си казаха, спокойно. Пак сме добре. Като лекарите и учителите. Те вече се отказаха да протестират и търсят пролуки в непрекъснатите реформи в здравеопазването и образованието. И ги намират. Иначе да се умрели от глад.
Тиха и спокойна година. Премиерът, този истински гений на общуването, ловко се измъкна от всички капани. Прехвърли всичко на ресорните министри, особено на реформаторските и се къпа в народната любов. Тиха и спокойна година, годината на двете каки и трите папи - примерът как можеш да се измъкнеш от скандал и да остане след него само смях. В спокойните страни е така.
Спокойна година. Вселенският патриарх Вартоломей пристигна у нас и си позволи да снижи в ранг нашия патриарх. Светият синод не реагира. Остана спокоен и невъзмутим. Ама какво да говорим за тази година, щом даже отборът на ЦСКА беше пратен в трета дивизия и никой не вдигна бунт. Да, на българина вече от нищо и за никого не му пука. И нине, и присно, и во веки веков.