Градът на шпионите

Този град не съществува на нито една карта в света. На 40 км от Вашингтон, за него има специална отбивка от автомагистралата с надпис „Само за служители на НСА“. Външни хора нямат работа тук.

Известният като Крипто сити град е централата на шпионажа на САЩ, на може би най-тайната от всички тайни служби – Агенцията за национална сигурност (НСА). Това военно разузнаване, най-голямото и финансово най-добре осигурено, следи всички възможни електронни комуникации на планетата.

НСА шпионира хора и компании, слуша телефонните им разговори, копира имейлите им, не пропуска нищо важно в Twitter и социални мрежи. В обсега й са личности и фирми по целия свят. 120 000 военни и цивилни работят за нея по всички кътчета на планетата.

„НСА е един от най-големите крадци на информация на планетата“, категорични са експерти. Но за нея се знае изключително малко. Един от псевдонимите на НСА (на англ. NSA – National Security Agency) е „No Such Agency“ (“Няма такава агенция“).

Джеймс Бамфорд е човекът, опитал се да навлезе най-навътре в тайните й. Пише за тях в четири книги. Но централата й продължава да е толкова секретна и митична, колкото преди десетилетия.

„Крипто сити е защитен от външни хора с лабиринт от огради от бодлива тел, масивни каменни блокове, разположени един до друг, детектори за движение, циментови бариери. Ако се засече опасност, моментално се появяват групи, облечени в черни униформи, със специални каски и богат асортимент от оръжия, вкл. 9-мм Колт. Познати са като Мъжете в черно. Наблюдателни камери, въоръжени полицейски патрули и ярки жълти сигнали предупреждават: Не правете никакви снимки“, описва Бамфорд подстъпите към централата.

Милиони данни се събират и обработват в Крипто сити. Там живеят 32 000 души.

Само паркингите заемат площ от 1,3 кв. км, паркоместата са 18 000. Улиците са с обща дължина 50 км и носят имената на бивши и заслужили служители на агенцията. Работните офиси се простират на над 2 млн. кв. м площ, или за да си го представим по-добре - 5 км на 400 м. В приличащите на бункер здания се намират най-бързите компютри, които светът познава.

„В града времето се измерва във фемтосекунди - една милионна част от една милиардна част на секундата, а учените в пълна секретност разработват компютри, способни да достигнат скорост от един септилион – 1 с 24 нули, операции в секунда“, пише Бамфорд. В момента официално за най-бърз суперкомпютър на планетата е смятан американският „Секвоя“, който извършва 16,32 квадрилиона операции в секунда – 60 милиона пъти по-малко!

На разположение на топ шпионите в Крипто сити са програми за гласово разпознаване, в пъти по-чувствителни от човешкото ухо. С тях специалистите на НСА могат да „уловят“ всяка интересна личност измежду хиляди телефонни разговори. Компютърът просто включва аларма, когато „чуе“ заложен в него гласов профил.

Преди няколко години НСА прави огромен пробив в областта на криптографията и днес разполага с най-сложните кодове, а дешифрирането е работа на свръхмощните компютри.

По информация на в. „Вашингтон Поуст“всеки ден системите на агенцията прихващат и складират по 1,7 милиарда имейли, телефонни разговори и други видове комуникации и ги разпределят в 70 различни бази данни.

„Никакви тайни повече!“ – това изглежда е мотото в Крипто сити. Биг брадър е реалност. За Крипто сити и висококвалифицираните служители в него едва ли остава нещо на този свят, което да не знаят“, пише сп. „Велт дер вундер“.

Секретният град се намира на територията на военна база с името Форт Мийд. Нещо естествено, като се има предвид, че агенцията е към Министерството на отбраната на САЩ. Близо до него са разположени други военни институции. Но, както се казва, доверие – никому. Когато се появили опасения, че от недалечен 11-етажен офис център някой може да види нещо в строго секретната централа, НСА наела цялата сграда.

Милиарди долари се изливат в Крипто сити. Бюджетът на агенцията е една от най-пазените тайни. Но веднъж в слово пред група технически служители зам.-директорът Тери Томпсън подхвърля: „Ако бяхме частна компания, с бюджета ни от 4 млрд. долара и броя на заетите щяхме да сме съизмерими с Hewlett Packard.“ Това се случва през 1999 г. През 2006 г. в. „Вашингтон Поуст“ пише: „Един от доставчиците на Министерството на отбраната, който има достъп до данните за бюджета, казва, че обикновено НСА изразходва голямата част от общия бюджет за разузнаване, който е 40 млрд. долара на година.“ Малко по-малко от българския брутен вътрешен продукт.

Създадена през 1952 г. с цел да събира информация за плановете на враговете на САЩ зад граница, „за да няма никога повече Пърл Харбър“, вкл. и електронен Пърл Харбър, НСА днес изпълнява много повече задачи. След атентатите от септември 2001 г. получава широки пълномощия да „наблюдава“ вътре в страната. Оттогава има право да подслушва телефонни разговори, при които единият от събеседниците е извън САЩ. Разразява се голям скандал, когато в. „Ню Йорк Таймс“ разкрива, че на практика се прехващат и вътрешните разговори на милиони американци. Приети са поправки в действащите закони, но Бамфорд твърди, че агенцията и правителството не са се отказали от идеята за тотален контрол над информационните потоци.

НСА е замесена и в големия скандал в края на ХХ и началото на ХХI век около световната подслушвателна система „Ешелон“, в която участват САЩ, Великобритания, Канада, Нова Зеландия и Австралия. Обвиненията се, че „Ешелон“е използвана за индустриален шпионаж във вреда на европейски фирми, както и за подслушване на комуникациите на евроинституциите. Много европейски политици и бизнесмени се опасяват, че НСА ги подслушва, защото забелязват, че американците ги превъзхождат „необяснимо“ при преговори и търговски поръчки.

НСА е по следите на всякакъв вид информация на земята, под земята, във въздуха, във водата и в Космоса.

„Агенцията преслушва света като доктор със стетоскоп“, се казва в предаване за нея по „Дискавъри“. Секретността в Крипто сити е толкова голяма, че и свещениците се подлагат на сериозна проверка. Дори на листовките, съобщаващи резултатите от турнира по софтбол или часовете за занимания на клуба по керамика, пише: „След като прочетете, веднага унищожете!“

Текстът е публикуван в списание „Обекти”