"Гражданско акционерно дружество България"

Механичното повторение на щампата за свободния пазар ни лишава от стратегия за икономически растеж и от визия за пласиране на "Гражданско акционерно дружество България" на глобалния пазар. На този пазар победители са тези, които играят силна национална игра - Китай, Бразилия, Германия... Оставили сме легитимните пространства на активна държавна политика във вакуум. Защо протестираме, че други се настаняват в него? Може ли да има бъдеще общество, което не може да произведе достоен поминък за младите си хора - и без това малбройни в една обърната демографска пирамида? Докога ще изнасяме в емиграция всяко поредно младо поколение и ще преразпределяме оскъдицата в унизителни социални помощи по възраст - пенсии?

Българският национален упадък започва с липсата на идентичност. Тези, които не могат да произведат държава са импотентни, защото не могат да произведат ценности. Имат ли българските елити отговор на въпроса какъв е смисълът от това 5-6-7 милиона българи да живеят заедно в общество? Ако няма такъв смисъл, защо българите да не ходят да живеят другаде? Има ли един по-дълбок - духовен смисъл в това да бъдеш българин - и да живееш като такъв? Знае ли го някой? Вярват ли в този смисъл водещите български политици, предприемачи, интелектуалци? Ценност ли е българинът за себе си? Или просто територията, която обитава носи единствената стойност на България?

Тези въпроси са били важни при създаването и развитието на всяка нация. Но за днешна България тези въпроси са съдбоносни. Защото в съвременния свят е много лесно едно национално богатство да се пресипе - да се разпилее в мрежите на глобалния свят. За днешния и утрешния ден е много вероятно националната идентичност на един човек и на една общност да се разгърне в поредица от нови и стари идентичности с повишаващо се значение. Да, аз съм българин, но и балканец, европеец, християнин, както и жител на глобалния свят. Ако няма вътрешна - интимна причина винаги да се завръщам към една дълбока същност, която е българската ми принадлежност - ако не при мен, то при потомците ми тя ще избледнее. Едно цвете, което не се полива - изсъхва.

Спасението на България в многообразното бъдеще на света е в преоткриването на нейната идентичност - на смисъла за съществуването й от тези, които са призвани да я водят. Принадлежността към обществения елит е призвание - мисия. Само едно нищожество може да загърби тази мисия с единствената цел да се обогати, да се издигне и избяга с награбеното. Ако оставим съдбата си в подобни ръце - трябва да потърсим ново място под слънцето, но едва ли вече като българи.

Огнян Минчев за сп. „Мениджър”