Да измислиш страхотен продукт не означава, че ще спечелиш от него

Погледнете клавиатурата на компютъра или мобилния си телефон. Буквите в нея са били подредени по точно този начин преди 150 години, когато Кристофър Шоулс, издател от Уисконсин, и приятелят му Карлос Глидън разработват първата пишеща машина в малък местен магазин за машини. Те направили поредица от успешни модификации на изобретението си, включително стандартната днес клавиатура QWERTY. Забелязали, че при подреждането на бутоните в азбучен ред много от тези, които били ползвани по-често, заяждали. Дизайнът на тяхната пишеща машина превъзхождал многократно всяко друго механично изобретение по онова време. За съжаление, обаче, Шоулс и Глидън не получили заслужено възнаграждение за гениалното си изобретение което днес се ползва от милиарди хора.

През 1873 г. бизнесмен на име Джеймс Денсмор изкупува всички права върху тяхната машина само за 12 хил. долара. После подписва договор с корпорацията Remington and Sons за продажба на новото изобретение. Remington, която произвеждала оръжия и шевни машини, по това време търсела нови продукти, с които да разшири производството си. Тя предлагат първата си пишеща машина през 1874, която бързо се превръща в огромен търговски удар.

Защо Шоулс и Глидън не се възползвали от своето изобретение? Причината е, че са били ограничени от невъзможността да привлекат финансиране и да получат необходимия им стратегически съвет. Има много примери като този, които илюстрират, че само креативността не е достатъчна за търговския успех на хората, така и на нациите.

Предприемачите развиват идеи за нови бизнес модели, продукти и услуги. Иновациите не успяват да създадат стойност, когато не могат да привлекат ресурсите, нужни за разработването им. Финансирането на новаторски компании е от жизнено значение за техния растеж, но е и трудна задача. Разбирането на проблема с финансирането на новите начинания е особено важно за България, страна, чийто икономически успех зависи от умението й да се развиват нови индустрии като софтуер, технологии, медицина, екология и др.

Как се финансират начинаещите фирми? За много млади бизнеси банковите заеми не са достъпни. Компаниите, на които им липсват значими материални активи (които да послужат като обезпечение), тези с голяма доза несигурност за бъдещето си, и тези, които ще изтърпят няколко години загуби, преди да излязат на печалба, имат малки шансове да получат заем. В действителност обемът на банковото кредитиране на разположение на младите прохождащи компании спада драстично през последните години. Днес повечето стартиращи фирми, дори и най-успешните, трябва да преживеят много години на отрицателни доходи, преди да започнат да печелят. Те не биха били в състояние да плащат лихвата и главницата по един банков заем. Това значително затруднява младите фирми в събирането на външен капитал, с който да реализират потенциала си за растеж.

За много млади фирми акционерният капитал (equity) е единствената надеждна форма на финансиране. Например при започването на даден бизнес собствениците влагат известни ресурси, за да финансират дейността му. По-късно, когато бъдат необходими повече средства, могат да бъдат поканени нови собственици, т.е. фирмата може да събере средства и да расте не само като вземе заем, но и като покани нови собственици на бизнеса. Собствениците на дялове често се приемат като акционери, защото притежават акции от бизнеса. Тези собственици обикновено поемат по-голям риск от кредиторите, защото имат сравнително нисък приоритет в случай на финансово сътресение (кредиторите или банките получават парите си първи). Те обаче получават право на контрол върху предприятието и, за разлика от банките, биха могли да участват активно във всички важни решения на фирмата, дори когато тя се справя добре.

Навсякъде капиталовите инвестиции са основна част от финансирането на младите прохождащи фирми. Намирането на дялови инвеститори обаче не е лесно. Всъщност, съществува добре документирана тенденция на заможни хора да не участват активно на пазарите на ценни книжа в глобален мащаб. Някои странят от капиталовите пазари, защото не са наясно с многото инвестиционни възможности или не притежават достатъчна финансова грамотност. Инвестирането в капиталовите пазари обаче изисква не само знание за възможностите и оценяване на рисковете, но и вяра (доверие), че информацията е надеждна и системата като цяло е справедлива. Има доказателства, че по-недоверчивите хора са принципно по-малко склонни да купуват книжа, и липсата на доверие може да обясни ограниченото участие на капиталовите пазари както на индивидуално така и на национални ниво. Доверието движи акционерният капитал много по-силно отколкото банковия. Изграждането на стабилни финансови организации, които улесняват дяловото инвестиране и вдъхват сигурност в капиталовите пазари, би могло да има огромни ползи за България. Тук могат да помогнат и правителството, и частният сектор.

Какъв обаче е достъпът до дялов капитал (equity capital), когато банковите заеми не са възможни? На капиталовите пазари има три възможности за инвестиции – бизнес ангели, фирми за рискови инвестиции (venture capital) и публични капиталови пазари.

Много компании в ранен етап на развитие получават капитал от неофициалния пазар на рисков капитал, пазар, който се състои от т.нар. ангели. Това са богати мениджъри, финансисти, или други предприемачи, готови да вземат дял от капитала на новопоявила се фирма, като в замяна осигурят ресурси и наставничество. Годишната сума, инвестирана от бизнес ангели в САЩ, се оценява на десетки милиарди долари. “Ангелите” обикновено инвестират близо до мястото, където живеят. Повечето от тях нямат нито времето, нито ресурсите да пътуват извън местните си пазари. Мнозина са и наивни по отношение на потенциалните конфликти и рискове, свързани с инвестицията им, и са възможна лесна плячка за безскрупулни предприемачи.

В резултат на това на пазара се появяват организации, които неутрализират част от тези несигурности пред дяловите инвеститори. Това са фондовете за частни инвестиции или фондовете за рисков капитал. Фондовете за рисков капитал обединяват парите на голяма група инвеститори, търсещи частни акционерни дялове в начинаещи и малки или средноголеми предприятия със силен потенциал за растеж. По това фондовете за рисков капитал приличат много на банките. Както банките обединяват депозитите на много хора, за да инвестират от тяхно име, така и рисковите капиталисти обединяват средствата на много инвеститори. Вместо да осигуряват заеми обаче, те получават дялове от собствеността на фирмите. Тъй като рисковите капиталови инвестиции са неликвидни и изискват повече време за реализиране на възвръщаемост, от инвеститорите се очаква да направят подробен дю дилиджънс1. За разлика от банките, рисковите инвеститори тряба също и да “отглеждат” и наблюдават компаниите, в които инвестират, за да намалят опасностите. Тяхното участие също така осигурява и ценни съвети и насоки за предприемачите, което им помага да превърнат обещаващите идеи в търговски успех. Именно това е което не достига на Шоулс и Глидън, когато разработват първата пишеща машина.

И накрая, начинаещите фирми могат да събират пари като емитират акции директно на публичните капиталови пазари чрез първично публично предлагане, т.е. като листват акциите си на някоя фондова борса. Компаниите, обаче, стават публични на по-късен етап от живота си. За да се търгува публично, бизнесът трябва да достигне определени мащаби и степен на рентабилност.

Капиталовите пазари са основна част от финансовата структура на всяка икономика. Страните могат да се различават съществено в зависимост от структурата на своите капиталови пазари. САЩ например се характеризират с дълбок капиталов пазар, където повечето дялове от собствеността на фирмите се търгуват на организирани борси. В Германия собствеността се концентрира в относително малък брой семейства и банки. Но без значение на формата всички успешни икономики имат добре развити капиталови пазари.

Развитието на капиталовия пазар е важен фактор за икономическото развитие на България. На първо място то е важно за предприемачите, тъй като понижава цената на капитала им и им позволява да финансират проекти във високорискови области. Много от тези сектори са приоритетни за България. На второ място развитието на капиталовите пазари е важно за инвеститорите, защото им дава възможност да постигнат по-добра диверсификация и подялба на риска. И накрая, разбирането на нуждата от развитие на капиталовия пазар е важно за правителството, защото то би могло да подпомогне този процес с по-добри закони и регулации.

Христо Пирински, професор по финанси в университета „Джордж Вашингтон”, САЩ. Текстът е публикуван в сп. „Мениджър”

1. Финансов, данъчноправен, екологичен, технически и др. анализ за състоянието на даден бизнес