Две седалки

Във автобуса си седи

На две седалки някак си

Полуизлегнат

Вонящ

И дишащ скитник

Урина на петна избила е

По панталона му

И е така пиян

Че малката му

Чорлава глава

Поклаща се на раменете

Като камбанка на вонящо цвете

Лицето му

Брадясало

Е хубаво и животинско

Като муцуната на чумав плъх

Измъчено от пустия живот

Очите му едва стоят отворени

Примигва просякът и се заглежда

Размито, Бавно и Размазано

Във сивия и сбъркан свят пред себе си

А тръгне ли към нещо да посегне

Е внимателен

Като филателист посягащ към албума си

Такъв е този мъж

Поседнал на седалките без церемонии

Заел пространство

Със тялото и със вонята си

Такъв е

Простакът груб във мене се събужда

И изръмжава от негодувание

Защо лежи и пречи тоя изрод

На чистите и подредените

Да си седят и да пътуват в автобуса

Безмирисни, надути и потиснати

Изпълнени с благоприличие

Защо им пречи?

Не чувства ли че е несправедливо

Да пълни тяхното пространство със живота си

И със вонята си

Защото Те работят, А Той е легнал на седалките

Които Те са там поставили за своите

Заслужили седалища

Но гледайки лицето му брадясало

Се сещам

Че тези тихи и прилични

Безгрешни роби на живота подреден

Си имат всичко

А той си има само две седалки за лежане

И щом помислям си това

Заглеждам се в лицето на пропадналия

И виждам

Как

Той ми се усмихва

Спокойно, Бавно и Тържествено.

Калин Терзийски -Кайо