До Сахара и назад

Ако искате да се потопите в магията на Ориента, да се докоснете до историята на Картаген и Рим, да изпитате емоцията на рали Париж-Дакар, да се насладите на цветовете на пустинята при изгрев и залез, да видите що е Фата Моргана и същевременно да се поглезите в лукс, изберете Тунис. Чарът на тази страна се крие именно в комбинацията от необичайни, екстремни, непознати и същевременно комфортни забавления.

Зной и едва доловим аромат на жасмин са първото, което усещате, стъпите ли на африканския бряг. Топлият и влажен въздух се просмукват в порите на кожата. Още на граничния контрол любезен тунизиец в униформа сипе комплимент след комплимент на развален английски, удряйки печат в паспорта ми, нищо че зад мен се е извила огромна опашка. Така още на летището разбирам, че в Тунис никой за никъде не бърза, че животът тече като забавен каданс. Идеална почивка.

През последните години бившата френска колония, сега президентска република, се превърна в една от най-предпочитаните целогодишни туристически дестинации. Градовете по цялото северно крайбрежие (излазът към Средиземно море е 1250 км) от столицата Тунис до Монастир и о. Джерба са свързани и представляват един огромен туристически комплекс. Четири- и петзвездни спа хотели от реномирани вериги, потънали в олеандри, фикуси и палми, се редуват с увеселителни паркове, голф игрища и яхтени пристанища. Туристи от цял свят от май до октомври се наслаждават на слънцето и топлата средиземноморска вода, а от ноември до април релаксират в спа центровете, организирани по френски маниер. Тунис е една от малкото ислямски страни гостоприемни за чужденците. Тунизийците не натрапва религията и традициите си. Е, прекалено е някой непрекъснато да те закача, да ти подвиква и да те оглежда, но това е част от културата на тунизиеца. Стане ли напечено, „Police” е вълшебната думичка. Униформените са навсякъде и за разлика от нас тунизийците имат респект от тях. Специално място във взаимоотношения между мъжа и жената е отредено на жасмина. Той се предлага на всяка крачка от улични търговци. Според тунизийската традиция, ако момче подари на момиче жасмин, това си е направо обяснение в любов. Символика има и когато ерген е накичен с жасмин: ако той е отляво на ревера или на лявото му ухо, значи сърцето му е вече заето, но ако е отдясно – посланието е „аз съм свободен”.

Първите дни се вторачваме в странни двойки, например снежнобяла холандка и черен като абанос африканец. Мляко с кафе. След два-три дни вече престават да ни правят впечатление. Пък и те са навсякъде - вeach boys, които предлагат компанията си на скучаещи европейки. Проституцията в Тунис е съвсем легална. Ценоразписът е закован от правителството – 8 динара на час (един динар е 0,9 лв.).

В страна, в която заплата от 400 динара се счита за много добра, всичко ти е по джоба. Плодовете са в изобилие и почти без пари, литър и половина минерална вода струва 1 динар в магазина. Натуралните сокове са 1,5-2 динара. Бирата е около 2-2,50 динара в ресторант. Обилна вечеря в заведение с напитките (обикновено вино) излиза не повече от 10-15 динара на човек. Тунизийската кухня е твърде особена за вкуса на европееца. Изобилства от салати, спагети, кускус, дреболии, птиче и овнешко месо, обилно поръсени с непознати ориенталски подправки. Но пък в хотелите храната е балансирана, така че да отговаря на всеки вкус.

Чиста загуба на време е престоят в тази магнетична страна да премине само на едно място, в един град, в един хотел, пък бил и той на-луксозният. Освен, че е истински музей под открито небе, Тунис е една огромна холивудска площадка. Многобройните археологически паметници, дюните на Сахара и тайнствените криволичещи сокаци на тунизийските градове са естествен декор на много филмови продукции.

Където и да сте отседнали, няколко са местата, които в никакъв случай не бива да пропуснете. Туристическата обиколка, която ви предлагам започва от столицата.

Тунис

Градът е смела компилация от френска и арабска архитектура – готическата катедрала и луксозните хотели и бутици са на нищожни метри от шумната и разноцветна медина (стара търговска част в арабските град). Могъщият някога Картаген днес е едно от предградията на мегаполиса. Тук-там в дворовете на скъпите имения стърчат антични колони, а единственото място, което туристите могат да посетят и да добият представа за разкоша, в който са тънели римляните, са баните на Антониан Пий.

Заслужава си да посетите музея „Бардо” в едноименното предградие. Едва ли има по-подходяща от бившата резиденция на владетелите на Тунис, издържана в пищен андалуски стил, да приюти най-богатата колекция от римски мозайки на африканския бряг. Тук е единственият запазен до наши дни мозаичен портрет на Вергилий. В една от залите на двореца са експонирани и главата и ходилата на Юпитер, само те са оцелели от огромната над 7-метрова статуя, красяла някога храма в Дуга. Впечатленията от столицата не биха били пълни, ако не видите и Тунизийския Монмартр, както наричат Сиди бу Саид – синьобелия град, също предградие на Тунис. Разположено на хълм с къщи, накацали терасовидно по склона към морето, градчето е обявено за резерват и привлича като магнит художници, поети и писатели. Със специален указ е забранено къщите да се боядисват в друг цвят освен в бяло и в синьо – капаците на прозорците.

Дуга

Най-добре запазеният римски град на континента, подобно на Помпей и Херкулан, е разположен на 100 км западно от столицата. Отлично съхраненият амфитеатър, римският Капитол, храмовете, павираните улици и къщите с мозаечни подове дават представа за живота в античността.

Ел Джем

Градът е разположен югозападно от столицата Тунис. Над долепените една до друга мръснобели къщи с плоски покриви се извисява колизеумът. Той е третият по големина амфитеатър (за 30 000 зрители) след тези в Рим и Капуа, но далеч по-запазен.

Кейруан

Това е първият мюсюлмански град на континента (основан 650 г.) и затова си заслужава да го видите. Освен това е 4. по важност поклоннически център за исляма след Мека, Медина и Йерусалим.

Един съвет от мен – пазарувайте в Кейруан. Килими, кожени и керамични изделия, златни и сребърни накити – всичко е наполовина по-евтино отколкото в Сус, Хамамет, Монастир или Тунис.

Матмата

На път за великата пустиня няма как да пропуснете това последно берберско селище, което днес е по-скоро туристическа атракция, отколкото „жив” град. Непоносима е жегата през лятото и сковаващ студа през зимата.

Сахара

Можеш да усетиш пулса на Великата пустиня само в Тунис, казват местните жители. Сигурно са прави, защото една трета от територията на страната е заета от пустинята и Атласките планини. Дуз е последният оазис преди пустошта, а Шибика – най-красивият. Поантата на пътуването навътре в тунизийската земя е джип сафарито. Прелитането през дюните със 120-130 км в час (етап от рали Париж-Дакар), подскачайки в ритъма на мелодична берберска песен, е може би най-екстремното и запомнящото се (след язденето на камили по залез) преживяване. Маршрутът е винаги един и същ – запазените декори на „Междузвездни войни”. На една дюна разстояние от тях са декорите на „Английския пациент”.

Светлана Тодорова, снимка авторката