Дойде ли време да напуснеш компанията?

Въпрос: По какво мога да преценя дали съм бил твърде дълго в една компания?

-- Джейсън Мороу, Солт Лейк Сити

Отговор: Твоят върпос ни напомня за един наш приятел, който беше инвестиционен мениджър в престижна компания в Средния Запад. Отивал на работа една сутрин, паркирал си колата на обичайното място и после открил, че просто няма сила, която да го накара да излезе от колата. „Предполагам, че съм останал във фирмата един прекалено дълъг ден повече”, шегуваше се той после. Когато го попитахме какво се е объркало, той отговори: „Не беше едно нещо. Всичко се обърка.” Нищо чудно, че запали колата, прибра се вкъщи и си подаде оставката.

Очевидно, повечето хора не решават, че са се задържали твърде дълго по такъв драматичен начин. Обикновено ангажираността в работата пълзи, пълзи, започва да те затрупва, докато един ден те поглъща изцяло. Това може да се случи рано или късно в развитието на всяка кариера.

И сега, обратно към твоя въпрос – как да разбереш дали е време за промяна? Ние не можем да ти дадем точен критерий, по-скоро ще ти предложим четири въпроса, които да ти помогнат да си изясниш отговора.

Първият е толкова прост, че отговорът е почти по подразбиране, но факт е че много хора не си го задават (включително и нашият приятел, който между другото има MBA от Harvard и свърши заклещен в колата си, потънал в мисли,) ни подсказва, че все пак трябва да го зададем.

Искаш ли всяка сутрин да отиваш на работа?

Това не е въпрос, който трябва да се обмисля сериозно. Идеята да ставаш всяка сутрин, за да отидеш на работа вълнува ли те или те изпълва с ужас? Усещаш ли работата си като интересна и изпълнена със смисъл или ти просто изпълняваш определени задължения, за да си получиш заплатата в края на месеца? Все още ли се учиш и развиваш?

Познаваме една жена, който работеше в консултантския бизнес седем години. Тя обичаше фирмата си и беше планирала кариерата си в нея, но изведнъж забелязала, че й се иска всеки уикенд да е с пет дни по-дълъг. „На практика почувствах, че ние създаваме едни огромни масивни доклади, целящи да дадат препоръки на хора, които всъщност знаеха повече от нас.”, каза ни тя. „Всеки ден в офиса се чувствах все повече и повече лицемерна.” В момента тя е много щастлива в новата си работа, която е, да използваме нейното определение, на „първа линия” в маркетинг отдела на компания за търговия на дребно.

Вторият въпрос – доставя ли ти удовоствие да прекарваш достатъчно време с колегите си или те направо ти очерняват живота?

Не искаме да кажем, че трябва да останеш в една компания само ако ти се иска да си правиш барбекю с колегите всеки уикенд. Но ако не харесваш и не уважавш хората, с които прекарваш по десет часа всеки ден, можеш да си сигурен, че рано или късно ще решиш да напуснеш. Тогава защо не го направиш по-рано, отколкото по-късно? И не започнеш да култивираш взаимоотношения в компания, където може да пуснеш корени?

Трето, компанията помага ли ти да постигнеш своята лична мисия?

По същество този въпрос означава дали гледа с насмешка на твоите ценности и цели. Например изисква ли от теб да пътуваш повече, отколкото би желал и по този начин нарушава твоя баланс между работата и личния живот? Предлага ли ти достатъчно възможности да се развиваш, съответстващи на нивото на амбициите ти? На такъв тип въпроси няма верен или грешен отговор, а само усещане дали инвестираш времето си в компания, която е правилна или грешна за теб самия.

Последно четвърто, виждаш ли се в компанията си след една година?

Ние използваме този времеви интервал, защото обикновено толкова време е необходимо, за да намериш нова, по-добра работа, след като веднъж си се решил на промяна. Така че вгледай се по възможно най-добрия начин в бъдещето и се опитай да предскажеш къде ще бъдеш в организацията, с каква работа ще се занимаваш, кого ще ръководиш и кой ще управлява теб. Ако този сценарий не те вълнува ни най-малко, то тогава пистата пред теб е твърде кратка. Или казано по друг начин изглежда си се застоял твърде дълго.

И нека сме наясно: ние не предлагаме на хората да напуснат при най-малкото усещане за неудовлетвореност. Без значение къде работиш, все някога ще имаш тежки моменти, ще трябва да изпълниш някое отчайващо тъпо задължение.

Но е напълно безсмислено да стоиш, да стоиш, да стоиш в една компания само заради инерцията. Ако стане така бързо отваряй вратата и тръгвай.

 Джак и Сузи Уелч