Докога с този ерзац живот

Премиерът изглежда окончателно загуби политическия си комфорт. А без него пропада доктрината за балансирането. Пиар елементът в неговите действия е отвъд всякакви разумни пропорции, а често е всичко. 

Реформаторите подписаха някакъв документ с пътна карта за реформи, но няма никакъв шанс да ни сполети нещо от подписаното.

Единственото, което правителството може да представи като реформаторско действие - здравната реформа е обект на балистична атака от всички страни, включително и от групи в ГЕРБ. Въпрос е на време съпротивата на всички равнища да я обезмислят. 

За реформата в съдебната сфера вече никой не говори. Дори госпожа Кунева, която трябва да отпуши битката срещу корупцията със закон премина спешно на по-лекия фронт на образованието. Но и там нищо. Нито антикорупция, нито образование - само пиар.

Реформата вече не е на дневен ред, защото във въздуха витаят политически битки и предстоящи избори.

Борисов се върна към демонстриране на тандема си с Цветанов, което означава, че ГЕРБ е в предизборен режим. Никой нито в ГЕРБ, нито в управляваща коалиция не си прави илюзия, че Румяна Бъчварова ще бъде оставена да прави реформи в МВР. Нейната ценност за премиера е способността й да преговаря с десните партии, да намира компромиси и да постига работещи коалиции. Активизираха организираната престъпност, която винаги е била част от модела на управление на прехода, за да демонстрират нейната неспособност да се справи с проблемите на МВР. Битовата престъпност пък се усилва медийно. Всичко, за да покаже, че без Цветанов няма оправия.

Лидерът в сянка на ГЕРБ - Цветанов въплъщава тотално противоположната линия на Бъчварова, която до скоро бе прегърната от Борисов, ако не като основна, то поне като опорна. Цветанов контролира връзките с Кой? чрез ключови министри, а лично с БСП, с АБВ, с ДПС. Струва ми се напълно логично тези хора да издигнат кандидат на ГЕРБ с десен профил - като кмета на Бургас и заместник председател на ГЕРБ Димитър Николов. Той вече получи награда от библиотекарите, което е невъзможно да се случи без санкцията на Борисов и Цветанов. Прекалено символна е цялата операция, която в оригинал се нарича активно мероприятие.

Битката за президентските избори ще маркира водораздела между прореформаторските и безусловните евроатлантици от една страна и условните "балансьори" в българската политика, които винаги намират утеха в национализма и условния евроатлантизъм с валидна руската карта. На пръв поглед техния подход изглежда разумен - защо да не се възползваме от възможностите на Русия във външната си политика и в икономиката.

Но истината е, че сме в активната зона на руската хибридна война срещу ЕС и България заема ключово място. В Германия опорното поле на тази кампания са преселилите се руски етнически немци, у нас това са русофилите, олигархията и службите. А Борисов отказва да се ангажира в тази битка - лавира!?

Другата страна на балансирането са отношенията с Турция. ДПС вече смекчи анти-Ердогановия тон, очевидно заплахата от Анкара да забрани достъпа на елита до югоизточната ни съседка изигра своята роля. Или което е същото толкова възможно - разбрали са, че този път Лютви Местан ще отцепи част от електората. Трябва да се признае, че разиграването на антитурската карта дава своите резултати на фона на авторитаризма на Ердоган. Няма как да се представи като модел на евроатлантизма нито политиката, нито поведението на турския президент.

Единствената причина да има забавяне при обявяването на предсрочните избори е търсенето на удобен контекст да се неутрализира моралния аванс на прореформаторските сили, от една страна, и от друга, откритото нежелание на кръга около Цветанов и Кой? да бъдем управлявани от служебно правителство, определено от Плевнелиев по време на кампания за президентските избори.

Това, което трябва да ни е ясно, че от тук до изборите няма да видим нищо освен политически пехливански борби - нито реформи, нито борба с корупцията, нито реална битка с Кой?

Това което ни се "продава" като антикорупционно усилие - отмяната на търговете - не решава нищо. Ако търговете са порочни, защо няма наказани, ако не са, защо са спряни? 

Начинът по който се борим с корупцията ражда повече корупция, защото няма възмездие.

Патосът с който се захващаме с реформите, ги опровергава, защото цялата енергия отива в пиар, сблъсък на пропагандни клишета и популизъм, а не в съревнование по правене на нещата.

Вие виждате ли на хоризонта реформи? Съдържателният разговор се измества от всякакви отвличащи маневри, днес заплашвали с убийство политик, поради което НСО трябва да го охранява, утре трябвало да се готвим за компромати. Ерзац политиката не може да роди друго освен ерзац живот. И ние свикнахме с него. Понякога имам чувството, че мнозинството българи дори престана да се стреми към по-доброто.

Всеки ден трябва да търсим отговорност от правителството и да си задаваме въпроса - какво направи то днес за реформата и за промяната? Ако бъдем честни, трябва да зададем и въпроса какво всеки един от нас направи за това правителството да стори това?

Ще бъде огромна политическа грешка на десните, ако в желанието си да разкрият двойното дъно в поведението на Борисов, престанат да търсят диалога с него и оставят ГЕРБ в ръцете на Кой? 

Ловният политически сезон е открит - затегнете колани. 

Дилемата е или реформи или избори. Без избори идва Майдан. Реформите се оказват трудни или невъзможни.

Тогава?