Дългът нараства по план

Не беше кой знае каква изненада, когато в понеделник България емитира нов дълг от близо два милиарда евро. За обикновения данъкоплатец това беше просто новина. Експертите уж не бяха изненадани, защото финансовият министър Владислав Горанов мъдро наредил акцията четири дни, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) свали основната си лихва по рефинансиране до 0 процента и обяви нов пакет от стимулиращи мерки. Така се постигна сравнително добра доходност на книжата. Всъщност бяха пласирани два транша еврооблигации – 7-годишни за 1,144 млрд. евро с годишна доходност 2,156% и 12-годишни за 850 млн. евро при доходност 3,179%.

Общият размер на поетия нов заем възлиза на 1,994 млрд. евро и това е най-мащабната сделка в евро за региона на Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка за тази година до момента, посочват от финансовото министерство, без да уточняват това добре ли е или зле. За инвеститорите явно е било добре, защото заявките са били за 3,6 млрд. евро, доста над обявените два милиарда, което е натиснало лихвите надолу. Това пък е добре за длъжника, т.е. българската държава и нейните данъкоплатци. Фактически с понеделнишката дългова операция Министерството на финансите на практика изчерпа разрешения по закон борч от външните пазари за тази година в размер на 3,9 млрд. лева.

Да припомним, че на подобна тактика да се дръпне целият узаконен дълг наведнъж, бяхме свидетели миналата година когато, отново през март, бяха изтеглени 3,1 млрд. евро чрез продажба на 7, 12 и 20-годишни облигации при доходност съответно 2,17%, 2,73% и 3,26%. Интересът и тогава беше значителен, като поръчките надминаха 5 млрд. евро. Всъщност, да припомним пак, миналата година бе взето решението за три години – от 2015 до 2017 г. – чрез дилърството на няколко международни банки България да емитира облигации за 8 млрд. евро. От БСП тогава алармираха, че страната и бъдещите й поколения се загробват с нов дълг, който, колкото и да са изгодни лихвите , за 20-30 години от 8 милиарда ще нарасне до 30 милиарда при демографски срив освен всичко друго.

И тогава, и сега от ГЕРБ пък обясняват, че това е само за три години и че парите отиват за покриване на стари задължения и за финансиране на бюджетния дефицит. Тази година има и още един момент, обяснен от министър Горанов – освен от международните пазари Министерството на финансите е предвидило да задлъжнее и с около 500 млн. евро от нашенски банки, т.е. от вътрешния пазар, също предвидено в закон. Така ще може да се изгради буфер, който евентуално да се ползва за подкрепа на финансовия сектор, който преминава през невиждани от него проверки на качеството на активите и стрес тестове. До това едва ли щяло да се стигне, та тези пари щели да влезнат във фискалния резерв и с тях да се погасяват дългови книжа с падеж през 2017 г.!

Както пише в учебниците, дългът не е непременно нещо ужасяващо и съдбовно. Това е така, когато с него не се кърпят дупки, я в бюджет, я в нереформирани сектори. Дългът е благодат, когато носи принадена стойност и от всеки лев на заем произлязат поне два или повече лева печалба. Тогава дългът се погасява със собствени средства, а не с нови заеми. Това се случва например, когато парите се инвестират в икономиката и нейния растеж. Явно у нас случаят не е такъв. Успокояват ни като данъкоплатци, че спрямо брутния вътрешен продукт българският дълг е нисък. Тази година ще нарасне от 10 на около 33% от БВП при допустими 60% според критериите на ЕС. Пак сме сред отличниците. Да, обаче по последните прогнози на Генералната дирекция по икономическите и финансови въпроси (ECFIN) към Европейската комисия, за следващите 10 години съотношението ще надмине 40%, ако България продължава със същата политика на дефицити и покриването им с дълг. Тази угроза се нарича дългова спирала. Колкото и да сме далеч от подобен път, съблазънта политически да се тръгне по него хич не е малка, защото води до средносрочен финансов комфорт, пък после – я камилата, я камиларя. Да се надяваме, че полека-лека българският дълг от бреме ще се превръща в принадена стойност. За това обаче са нужни стратегия и нова политика, а това е съвсем друга тема.

Радослав Диков, БНР