Евро разделно…

 България все така си е на кръстопът.Този път - между нашата германска дисциплина във финансовата система (нали си спомняте, че Валутният борд тръгна с марката) и гръцката емоция към евробюрократите, които дълги години наливаха пари в бездънната им икономическа каца. Политиците ни теглят към Brüderland-a* , защото икономически България е навлязла в ледников период, а и защото политически ще запазят своите добри позиции във все още Обединена Европа. Хората обаче масово симпатизират на гърците и техните политици, които преговарят по типичния византийски начин – с увъртания, хитрост и печелене на време. Вероятно заради факта, че имат смелостта да отказват там, където ние винаги се съгласяваме; може би и защото са много по-сплотени и в радостите, и в бедите от нас.

Българите съчувстват на гърците, но не искат да плащат за техните дългове. Парадоксалното е, че ако политиците преди няколко години се бяха преборили да ни приемат в еврозоната, (отново политически, както и в ЕС) сега вече щяхме да плащаме за гръцката финансова вакханалия. И при все това щяха да продължават да твърдят, че са твърди привърженици на финансовата стабилност. Самите гърци пострадаха от своите политици, които манипулираха данните за икономиката, за да попаднат в еврозоната – могъщият „закръглител“ на доходите надолу, а на цените – нагоре. Номерът беше разкрит, но в ситуация на икономическа стабилност и относителна общоевропейска политическа апатия минаваше… Днес европейските политици получават сметка, нечетливо изписана на гръцки и не искат да я плащат. Но друг избор няма!

В България все така си живеем с неприятното чувство, че колкото повече държавата върви в правилната административна и финансова посока, толкова по-зле става животът ни. Пак е време разделно – с депозита си ли да се разделиш или с жилището; с парите за данъци или с таксата на детето или внучето за образование в чужбина, където е пратено с пожеланието да се връща само по Коледа или за Великден. Изобщо изборът е между песимизма и апатията, а държавата няма какво да я мислим – тя ще си прибере своето…

Според висшите български мениджъри и банкери също има парадокс – българинът живее зле, а е натрупал големи пари в банките. Не желае да ги инвестира, свива потреблението си и се връща към навиците си от Лукановата зима. Преди два дни антропологът Харалан Александров разказа публично за своята баба-столетница, която при предишната криза (1996-1997) строила цялото семейство да затваря буркани с компоти и туршии от позицията на човек, преживял две Световни войни…

Война днес няма – защо обаче пак посягаме инстинктивно към затварячката за туршии?!

----------------------------------------------------------------------------------

*Братската държава